Пиер Луис
Нещото

— Здравей, Билитис, Мназидика, здравей! — Сядай. Как е мъжът ти? — Повече от добре. Но не му казвайте, че сте ме виждали. Ще ме убие, ако разбере, че съм идвала у вас. — Бъди спокойна.

— Това ли е вашата стая? Това ли е леглото ви? Извинете ме. Много съм любопитна. Нали знаеш ложето на Мирине. — Твърде тясно е. — Казват, че била много хубава. — И доста похотлива, скъпа! Но да не говорим за това.

— За какво си дошла? — А ти какво ми предлагаш? — Кажи… — Не смея да ти го кажа. — Няма такова нещо при нас. — Наистина ли? — Мназидика е още девствена. — И откъде да го взема? — От обущаря Дракон.

— Кажи ми откъде купи конеца, с който бродираш? Моят се къса, само като го погледнеш. — Сама си го изпредох, но Наис продава великолепни. — По колко? — По три обола. — Скъпо е. А онова нещо? — Две драхми. — Е, сбогом!