Шарл Бодлер
Покана за пътешествие

        Любима, ела, мечтай

        до мене за онзи край,

където ме всичко привлича.

        Наслада е любовта,

        наслада е и смъртта

в страната, която на тебе прилича.

        Там влажни слънца блестят

        и опиянен духът

лети в небесата сред бездни сияйни:

        в неверните ти очи

        тъй грее в сълзи, в лъчи

и чарът на тъмните тайни.

 

Там всичко е блясък и красота,

покой и наслада от любовта.

 

        В дома на свойте мечти

        ще видиш мебели ти,

полирани от вековете,

        ще чувстваш, стаила дъх,

        как амбра упоен лъх

примесва с дъха на невиждано цвете.

        Бездънни огледала,

        тавани в злато, кресла —

скъп източен блясък духа ще опива;

        с потаен, сладостен глас

        ще влива всичко край нас

в душата печал мълчалива.

 

Там всичко е блясък и красота,

покой и наслада от любовта.

 

        Виж само: всеки канал

        от блясъци е прелял

и кораби спят на вълните;

        за тебе, любима, тук

        дошли от север и юг —

дано пъстротата им развесели те…

        Да, залезът пак обля

        канали, стрехи, поля

и всичко блести в хиацинти и злато.

        И дълго ще гледаш ти

        сияние как трепти,

над топлата вечер разлято.

 

Там всичко е блясък и красота,

покой и наслада от любовта.