Молиер
Сонетът на Оронт

Надеждата — о, тя ни сгрява,

Филис, избавя ни от скръб,

но толкова по-зле тогава,

щом бързо ни обръща гръб.

 

Да ме подмамите с надежда

успяхте тутакси, Филис;

но трябва ли да се подвежда

с надежда мъжкия филиз?

 

Ако ще чакам цяла вечност

да свърши тая безсърдечност,

ей тъй ще се пронижа сам!

 

Надежда пак — а за какво ли!

О, безнадеждно е, мадам,

да караш все с надежди голи.