Агрипа д’Обине
В светкавичния гняв на твоя лик небесен…

В светкавичния гняв на твоя лик небесен

аз, смъртният, съзрях и райска красота.

И бях към гибел, към крушения понесен,

безсмъртието пак да зърна — след сечта!

 

С божествен огън в мен ти смъртното изгаряш,

неземна, сякаш с глас небето ме зове;

божествена душа, душата ми разтваряш,

Богиньо, извисен, седя сред богове.

 

Аз дръзнах, впил уста в устата ти червена,

откъснах, но без смърт, безсмъртна красота;

и от нектар живях, с амброзия свещена,

успял най-сладкото да вкуся — вечността!