Филип Депорт
Любов, Съдба, Любима, Стихиите — и те…

Любов, Съдба, Любима, Стихиите — и те —

възправят се срещу ми, да падна на колени;

Сънят отбива само стрелите им калени

и примките на злото пак той ще разплете.

 

О, Сън! Небесен ангел! С усмивка на дете

помагаш ми да видя нещата въжделени:

очите й — две тъмни, загадъчни вселени;

и в мойта гръд отново доволството расте.

 

А любовта е бясна, със своите присъди

едно жадува само — от мен да те пропъди

и хич не ще да знае какво е сън блажен.

 

Но щом ти, сън любовен, — това не е и тайна! —

все пак ме навестяваш, по-дълго стой при мен,

понеже твойта милост към всички е безкрайна.