Жан-Воклен дьо ла Френе
Филис — задрямала бе тя…

Филис — задрямала бе тя

сред лилии и сред цветя

и край лика й с чар небесен

амури с трепкащи крилца

палуваха като деца

и пееха безгрижна песен.

 

И аз се радвах от сърце

на прелестното й лице,

но моят разум ми пошушна:

ти луд ли си? Не ми се май,

да поприкрие чакаш май

тя свойта прелест простодушна.

 

И леко, от ветрец по-тих

пристъпих аз и се склоних

и я целунах най-накрая

по пурпурните й уста

и се опих от прелестта,

каквато вкусват само в рая.