Оливие дьо Мани
Сонет за Мем

Обичам аз напролет — признавам ти го, Мем —

в зорите да ме будят ветрец и песен птича

и да възпявам тази, която ме привлича,

сред дъх на пищни рози, тимян и цъфнал крем.

 

А лете, в гъста сянка, дордето вън припича,

с уста да милвам устни и гръд и да ядем —

о, дивен пир! — малини с прохладен бухнал крем

и по плътта ни сочно кръвта им да се стича.

 

На есен с мойта мила брюнетка седнал редом,

в ръката с чаша вино, обичам аз да гледам

как огънят приятно в камината гори.

 

И зиме — не излизам, когато падне зима,

освен, предрѐшен, вечер — да чезна до зори

в горещите прегръдки на моята любима.