Оливие дьо Мани
На Ан, с молба за целувка

Целувайте се, Ан, прилежно се учете,

учете се прилежно, целувайте се, Ан.

Сред земните наслади това е дивна дан,

целувката — мечта дори за боговете.

 

И аз, и кой ли не, дивим се сред мъжете,

че сочните ви устни за всеки тук са блян

и че дъхът ви нежен е като мед разлян,

а още трябва май урока да четете.

 

Какво, че двама души допрели са уста;

при страстната целувка — в това е сладостта! —

езикът другия език да изненада:

 

любовникът до свойта любима, цяла свян,

любимата до своя любовник разтерзан

да смучат, да гризат и се топят в наслада.