Пиер дьо Ронсар
По-скоро ще изчезнат от свода светилата…

По-скоро ще изчезнат от свода светилата,

морето ще остане по-скоро без вълни,

и слънцето ще почне на изток да клони,

изскочило от запад, щом пукне се зората,

 

по-скоро небесата ще рухнат на земята,

по-скоро равнините ще станат планини,

отколкото тук руса жена да ме плени,

или в зеленоока да видя красотата.

 

Обичам ви, о, черни очи, така пламтите,

че страст неугасима ми палите в гърдите.

Победен взор, огреял най-скъпото лице!

 

Ще легна аз и сбръчкан, и блед, но вие стойте,

очи, все тъй над мене… Съгрей ме, скъпа, с твойте

очи — слънцата черни за моето сърце.