Морис Сев
Из „Делия“

Обичах я и още подслон е тя за мен:

и както гледам я, по нея пак линея.

Изгубил ум и разум и с поглед заслепен,

сърцето как ще я забрави, точно нея?

Нима ще стигна чак до там — да преживея

спокойно тая тежка раздяла някой ден?

С прекрасен двоен плам горяхме двама с нея:

тя пламне в миг — и аз припламна, пламенея;

смири тя своя пламък и моят е смирен.

И себе си погуби, погуби ме и мен…