Маргьорит дьо Навар
Любовни станси

Душата в мойто тяло, копнежът на душата

и пламът на копнежа, сред който тя се мята;

на живи и на мъртви завиждам в тоя свят!

Животът ми — ти виждаш — ме прави черногледа,

животът ми на твоя живот е сянка бледа,

плътта ми вече знае какво е да си свят.

 

За теб света аз гледам — като за мен самата,

за мен самата гледам — като за теб — земята.

Животът ни един е, една ще е смъртта.

Как искам да живееш, а мене да ме няма,

но както с теб живеем — тъй ще изчезнем двама…

Аз искам да загина, а нямам смелостта.