Франсоа Вийон
Двойна балада

И тъй, обичайте, любете,

не знае любовта сезон,

ала ума си не губете

като мъдреца Соломон,

остана без очи Самсон,

човек на скот ще заприлича

зарад любовния нагон.

Щастлив е, който не обича.

 

Орфей, омайвал зверовете,

захвърли флейта с дивен тон

и зарад дух, си представете,

реши да слезе при Плутон.

И Нарцис, в горския заслон,

взе във водата да наднича

и падна там без вик, без стон.

Щастлив е, който не обича.

 

Давид, най-мъдър сред царете,

забрави Божия закон

и в женско руно се заплете;

остави бойния си кон

и хурка взе, и в мек хитон

Сарданапал се занавлича…

Не, няма в любовта резон.

Щастлив е, който не обича.

 

Надмина всички в греховете

сластолюбивият Амнон,

Тамар, сестра си, предпочете

като развратен фараон;

за сластен танц пред своя трон

главата на Йоан отсича

цар Ирод, бичът на Сион.

Щастлив е, който не обича.

 

Зарад кого ли, отгатнете,

смени ми целия фасон

и пода с мен палачът мете?…

Зарад Катрин Восел, пардон!

Дано и оня фарфарон —

Ноел — го зърне тя под бича

или дори на някой клон.

Щастлив е, който не обича.

Послание

Какво да прави днес, кажете,

ей този дързък вагабонт?

Не, не, на клада го качете,

но ще обича пак Вийон!

Той пак ще бъде ветрогон

и пак след фустите ще тича,

не се шегува Купидон…

Щастлив е, който не обича.