Франсоа Вийон
Балада за дебелата Марго

Ако обичам тая дебелана,

нима съм тук последният глупак?

За нея ви прерязвам и гръкляна!

Чудесно сме си в нашия бардак,

щом дойдат гости — тичам с пълна кана,

че хляб, че сирене, вода; в мазата

търча за вино, не подвивам крак;

а щом платят добре, им викам: — Ей,

елате ни отново на софрата —

в дома ни, в нашия прочут бордей.

 

Но ако вечер някой път пияна

Марго без пукнат грош ми дойде пак,

за гушата ми иде да я хвана;

готов съм да продам и за петак

едничката й хубава премяна.

А тя врещи, надува ми главата,

кълне Христа, нарича ме тъпак,

и Антихрист ми вика, и злодей,

дорде не я зашлевя през устата

в дома ни, в нашия прочут бордей.

 

След туй мирясва мойта повлекана,

пръдня ми пуска, ама по мерак.

Го-го ми гука, хваща ми кочана

и борим се на стария матрак,

а после спи до мен като заклана.

 

И сутрин, както куркат й червата,

макар и трудна, с ей такъв тумбак,

ме яхва изведнъж и току глей

ме смазала — потрошва ми ребрата

в дома ни, в нашия прочут бордей.

Послание

Вън вятър да фучи, да бръска сняг —

И аз съм сит, и тя — на завет свряна.

Йерархия ли? Равни сме в кревата.

Отлична двойка — котка и котак;

Не, чест не му е нужна на плебей

и кретаме, доволни от съдбата,

в дома ни, в нашия прочут бордей.