Бернар Марти
Как е чудно край герана…

Как е чудно край герана;

жаба, в злака сочен свряна,

почва жабокряк:

„Ква-ква-квак“

чак до мрак.

Славеят това и чака —

стреля с трели из листака.

Аз пък чакам тук една

гиздава жена.

 

Млада, а каква хитрана,

хоп — и трима са в капана!

Щом с мъже е бол —

бих на кол

я набол!

С млад любовник нека всяко

булче да препуска яко,

но за трети щом реве,

значи е курве!

 

Тя сама изневерява,

но любовника си в здрава

хватка го държи.

И лъжи

зарежи!

Който мами тук любима,

неприятности си има

и за свойте хитрини

плаща дълги дни.

 

Да се жаля ли тогава,

че с любов ме Бог дарява

и от всички май

аз съм най-

луд през май!

Бедното сърце само я

покровителката моя

Блян зове, но е облян

в сълзи тоя блян.

 

Ризата й цял капан е —

хващаш, но и тя те хване.

Устни от корал —

би и крал

ласки крал,

да говорим ли за графа!

Тя като вода в гарафа

гола, пръснала коси,

мойта жад гаси.

 

Ах, приятелството клето!

Случи се и с мен — сърцето,

уж ранило мен,

сам ранен,

хванах в плен.

Стига се, соколе, рея,

бърза полети към нея,

пътят към любим човек

винаги е лек!

 

В миг — недейте ми се пречка! —

късам поводи, юздечка.

Ала как езда

без юзда?

И за да

има ред — словата сплитам

в мелодичен, сладък ритъм —

тъй целувка сплита в миг

и език с език.