Бернар дьо Вентадур
Сърцето, от любов

Нима с Природата ще спреш

сърцето, от любов преляло;

дървото, цяло в розов скреж,

за мен е вече разцъфтяло.

 

Щастлив съм, нека всеки ден

да шибат дъжд и вятър бесен,

все по̀ е светла мойта песен

и моят труд — възнаграден.

 

Сърцето пълно е с копнеж,

от обич сладко затрептяло;

макар все още в сняг и скреж,

светът за мен е цъфнал в бяло.