Гийом IX дьо Поатие
Лесът е в пролетна премяна…

Лесът е в пролетна премяна

и всяка птичка чурулика

на свой латински — мил език,

и пръска песента омая

и пита всеки: в тоя миг

какво най-много ти се иска?

 

Сърцето чака вест желана,

но ни усмивка ведролика,

ни сън за него… Мъченик,

как сам да тръгна, без да зная

дали в живота — миг велик —

и мойта цел е вече близка.

 

И любовта ни изтерзана

е като глог, от скреж попарен,

търпял и мраз, и дъжд студен

край някой ствол на завет в мрака.

Но грейне ведър слънчев ден,

и цъфне шипката радушна.

 

Ах, и за мен така настана

чудесен празник тая заран,

по своя път към сладък плен

успях в последната атака:

с любов и пръстен бях дарен —

дай Бог и пръста си да мушна.