Николай Соколов
Сурва, лакома дружина

Идва Новата година!

Шум се носи на върха,

кичи горската дружина

тънконогата елха.

 

Носи Зайо Дългоуши

моркови и зрели круши.

 

Катеричка опашатка

тича с орехова ядка.

 

Мъкне Ежко на гърба

ябълки една торба.

 

И накрая важен, важен

иде Мечо Медуран,

грабнал пълен с мед буркан.

 

Гордо заблестя елхата,

сведе клони до земята.

 

Но когато се стъмни,

из дълбоките тъми

някой скокна към елхата:

— Кой е?

Зайо Дългоуши

грабна двете зрели круши.

— Кой е?

Грабна опашатка

свойта орехова ядка.

— Кой е?

Мечо Медуран

на върха се покатери

своя мед да си намери!

Всички викат с пълен глас:

— Ох, от глад умирам аз.

 

Но ги свари Дядо Мраз:

— Стойте, лакома дружина,

здрава да ви е гърбина,

с мойта дряновица яка

всички ще ви суровакам!