Калина Малина
Снежният човек

Като пух е нежен

този сняг и мек.

Дружно правим снежен,

ей такъв човек.

О, как гледа зорко

с въглени — очи!

На лицето — морков

вместо нос стърчи.

 

Гледайте го! Вперил

поглед и мълчи!

Слънце, а трепери!

Страх го е… Личи.

 

Мълком той се стяга,

готви се за път

Кани се да бяга

в някой горски кът.

Ще се понадигне

като падне мрак.

Но дали ще стигне!

Сам! С едничък крак!…