Лъчезар Станчев
Първи сняг

Първи сняг от небесата

буйно заваля.

Димо грабна си шейната,

вънка излетя.

 

Ала викна в изненада:

— Туй се не търпи!

По земята, дето пада,

бързо се топи!

 

Спря ядосан той на двора

с вирната глава,

с поглед устремен нагоре:

— Сняг ли е това?

 

Дето падне, локва става…

— Снежко, снежко, как

днес пързалка ще направя

и човек от сняг?

 

Да, по покривите горе

побеля завчас,

но кажете — там ли, хора,

да се плъзгам аз?