Методи Христов
Глупавото лисиче

Дето бе цъфтяло

бялото кокиче,

онзи ден се спряло

мъничко лисиче.

Взело да се моли

с чакащи оченца:

— Ех, сега защо ли

не валят петленца?

И не щеш ли, ето —

като на картинка

пратило небето

бяла перушинка.

 

Малкото лисиче

скочило от радост.

Близнало с езиче,

близнало със сладост.

Вперило очички

в облаците гъсти:

— Ех, дано са всички

белички и тлъсти!

 

Сивоперо птиче

кацнало на бука.

Рекло му: — Лисиче,

зима иде тука!

Туй не са петлета

с бели перушинки.

Падат от небето

първите снежинки.