Васил Златарев
Вълча орис

Зима. Вълк е слязъл ниско.

През полето тръгнал той.

Там, в кошарите наблизко,

чули страшен вълчи вой.

 

Скочили овчари стари,

пушки грабнали в ръце.

С лай разбудил се и Шаро,

сбрали се на куп овце.

 

Хукнал, дето види Вълчо,

ненаситил своя глад…

Бягал, плакал и подсмърчал.

Пуста вълча орис зла!