Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Boman(2010)
Корекция
Alegria(2010)
Разпознаване
?

Издание:

Вълшебният калпак. Грузински народни приказки

Подбор и превод от руски: Дона Минчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1981

Редактор: Малина Баева

Художник: Петър Рашков

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Янка Събева

 

Грузинские народние сказки (сто сказок)

Под редакцией проф. Л. Я. Чиковани

Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

История

  1. —Добавяне (сканиране: Boman, редакция: Alegria)

В една гора често се събирали различни животни. И всеки път между тях се появявал лъвът. Той винаги грабвал някое от животните и още там го разкъсвал и изяждал. Нещастните животни живеели в постоянен страх.

Веднъж те пак се събрали и почнали да се съвещават помежду си какво да правят и как да се избавят от този вечен страх. Дълго мислили и разсъждавали. Най-после решили да плащат на лъва ежедневен доживотен данък и сами да му го доставят, но в замяна на това да го помолят да не ги плаши; всеки ден.

Лъвът се съгласил при условие, че данъкът ще му се доставя без закъснение в точно определено време.

— Инак ще ви унищожа всички! — добавил той.

Оттогава животните всеки ден изпращали на лъва някого от своите. Ето че дошъл редът и на един заек. Трябвало да го отведат при лъва, за да бъде изяден.

— Е, няма какво, ще се върви, щом е мой ред — казал заекът. — Само че пуснете ме да отида самичък и да се опитам да се разправя с лъва. Може би ще успея и себе си да спася, и вас да избавя от тежките мъки!

Животните се разсмели:

— Я гледай как се е захвалил този страхлив заек!

Лъвът бил много гладен, а заекът нарочно закъснял. С блеснали от гняв очи лъвът чакал всекидневната си жертва и скърцал със зъби. Той се готвел вече да отиде и жестоко да накаже животните, когато изведнъж пред, него се появил заекът. Лъвът го изгледал страшно и го попитал:

— Как посмя да закъснееш толкова?

— Велики господарю! — промълвил кротко заекът. — Възложено ми беше да ви доведа един заек и аз го водех, но по пътя ни срещна друг лъв, грабна заека и го отвлече в една дълбока яма!

— Къде е той, покажи ми го! — изръмжал лъвът.

Заекът го завел до един кладенец и му казал:

— Ето, господарю, лъвът е тук, само че аз се страхувам да погледна; вътре сам, затова вземете ме в лапите си и аз ще ви го покажа!

Лъвът сграбчил заека в лапите си и двамата се навели над кладенеца.

Изведнъж във водата, на дъното на кладенеца, се появил друг лъв, който държал в лапите си заек и гледал нагоре.

Лъвът изревал от ярост, захвърлил настрана заека и скочил в кладенеца, за да накаже съперника си и да му отнеме жертвата, но водата в кладенеца била дълбока и страшният лъв се удавил.

Когато животните научили това, много се зарадвали, че са се избавили от свирепия враг, и сърдечно благодарили на заека.

Край