Тигърът — защитник на котката

Един селянин орал край едно село. Заедно с него и добитъкът от къщи дошъл и котаракът, а в най-големия разгар на оранта тичал по края на гората и гонел пеперуди и скакалци.

В това време от гората се задал тигър. Той се зачудил много, като видял котката, и попитал:

— Братко, изглежда, че ти си от нашия род, но защо си толкова малък?

Хитрият котарак се престорил на измъчен и отговорил:

— Ех, велики господарю, царю на животните, да знаеш само колко тежък е нашият живот при хората?

— Кой смее да те измъчва? Покажи ми този човек и аз ще се разправя с него! — извикал тигърът.

Котаракът завел тигъра при селянина, който крачел след ралото. Тигърът казал:

— Ей, човече, защо мъчиш моя сродник така, че той дори не може да порасне? Искам да премеря силите си с теб в негова защита.

— На драго сърце — отвърнал селянинът, — само че съм оставил силата си в къщи, ще притичам да я донеса и тогава ще се преборим.

— Добре — съгласил се тигърът, — върви, аз ще те почакам.

— Ами ако ме измамиш и се запилееш нанякъде, аз напразно ще тичам! — рекъл човекът. — Знаеш ли какво, дай да те вържа за това дърво, докато изтичам до селото, а като донеса силата си, ще се преборим с теб!

— Добре! — съгласил се тигърът.

Завързал го селянинът за дървото с дебело въже, отишъл в гората, отрязал дебела дрянова тояга, върнал се и рекъл:

— Ето къде е моята сила! — Че като почнал да налага тигъра!

Ревял тигърът така, че небето и земята заплакали от жалост към него, но човекът не преставал да удря, докато не му смазал кокалите от бой. После го отвързал и рекъл:

— Не се бъркай там, гдето не ти е работа! Върви си сега и когато помислиш да се похвалиш със силата си, не забравяй да си спомниш и за мен!

Тигърът се затътрал едва жив към гората. Видял котарака, въздъхнал тежко и изпъшкал:

— Все пак юнак си ти, братко, щом и толкова си пораснал под властта на такъв звяр!