Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Boman(2010)
Корекция
Alegria(2010)
Разпознаване
?

Издание:

Вълшебният калпак. Грузински народни приказки

Подбор и превод от руски: Дона Минчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1981

Редактор: Малина Баева

Художник: Петър Рашков

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Янка Събева

 

Грузинские народние сказки (сто сказок)

Под редакцией проф. Л. Я. Чиковани

Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

История

  1. —Добавяне (сканиране: Boman, редакция: Alegria)

Живял някога в далечна страна един много богат цар. Веднъж той казал на ловците си:

— Идете на лов и убийте първия срещнат звяр!

Тръгнали ловците. Повървели малко и не щеш ли, сред една поляна зърнали сърна. Прицелили се да я убият, както им бил заповядал царят, но какво да видят — под нея едно момченце бозае от вимето. Забелязало детето пушките, пуснало вимето, прегърнало сърната през шията и почнало да я милва.

Смаяли се ловците.

Взели те със себе си момченцето, завели го при царя и му разказали всичко.

А този цар имал син, връстник на това момченце. Кръстил царят двете деца заедно и нарекъл намереното в гората момченце Еленко.

Расли заедно царският син и Еленко, спели в една стая, кърмила ги една кърмачка.

Не растели те с години, а с дни. Станали на деветнадесет години. Радвал се царят, че имал двама сина.

Излезли веднъж момците на полето с лъковете си. Пуснал царският син стрелата си, а пред тях една бабичка носела стомна с вода и стрелата счупила дръжката й.

Обърнала се бабичката и казала:

— Да те прокълна, няма да те прокълна, ти си единствен син на майка и на баща, но нека в сърцето ти пламне любов към Елена Прекрасна.

Еленко се почудил: „Какво приказва тя?“

А царският син от този ден само за Елена Прекрасна мислел. Пламналата в сърцето му любов не му давала мира.

Какво да прави? Минали се три недели. Ходел момъкът ни жив, ни умрял, страдал от любов към девойката, която никога не бил виждал.

Еленко му казал:

— Да умра, братко, ако не ти доведа Елена Прекрасна.

Отишъл той при царя и му рекъл:

— Татко, заповядай на ковача да ми изкове железни обуща и железен лък и стрели. Трябва да търся Елена Прекрасна.

Бащата се съгласил. Изковали на Еленко железен лък и стрели, тежки сто кила железни обуща и той тръгнал на път заедно с царския син. На прощаване Еленко казал на своя втори баща:

— Не се страхувай, татко. Където съм аз, там няма от какво да се плашиш. Чакай ни две години. Ако се върнем, ще се върнем победители, не се ли върнем — знай, че вече не сме между живите!

Вървели, вървели двамата, навлезли в гъста и непроходима гора. Гледат по едно време — сред гората се издига висока скала, а върху скалата — огромен замък. Пред него имало прекрасна овощна градина. В тоя замък живеели петоглави и деветоглави змейове.

Царският син казал на Еленко:

— Уморен съм, братко, да си починем тук малко.

— Добре — съгласил се Еленко.

Царският син си легнал и задрямал. Еленко му казал:

— Ти полежи и си почини, а пък аз ще отида в градината и ще ти донеса най-хубавите плодове.

Не като брат, а като баща се грижел Еленко за приятеля си. Влязъл той в градината, приближил се до най-хубавото ябълково дърво и почнал да бере ябълки.

Изневиделица изскочил един деветоглав змей и се развикал:

— Кой си ти, че се осмеляваш да влизаш в моята градина? Тук птичка не смее да прехвръкне в небето и мравка да пропълзи по земята, всички се боят от мене!

— Аз съм Еленко! — извикал момъкът.

Стъписал се змеят. Изръмжал само от злоба. Змейовете знаели, че щом на света се появи синът на сърната, ще настъпи техният край.

Изплашили се те, разбягали се и се изпокрили кой къде свари.

Избил ги Еленко всичките, само един петоглав змей останал жив, скрит на тавана.

А царският син продължавал да спи на сянка.

Очистил Еленко замъка от змейовете и отишъл да разбуди брат си. Настанили се двамата в замъка, разхождали се из градината и се забавлявали.

А петоглавият змей — Бабаханджоми — седи на тавана и трепери от страх. Престрашил се най-после, измъкнал се от скривалището си, слязъл долу и казал на Еленко:

— Не ме погубвай, брат ще ти стана. Цялото ни богатство нека бъде твое.

Усмихнал се Еленко и се съгласил.

— Какво ви е накарало да скитате по света, да обикаляте села и градове? — попитал го след малко петоглавият змей.

Еленко му отговорил:

— Имаме една работа. Ако не я свършим, ще погубя и тебе, както погубих другите змейове. Търсим Елена Прекрасна. И ти трябва да я търсиш заедно с нас!

Бабаханджоми имал малка къщица, която слагал на гърба си и я пренасял, където си иска. Той казал на братята:

— Седнете в моята къщица и да тръгнем да търсим Елена Прекрасна. Само че тази работа не е лесна. Не сте вие първите, които сте тръгнали за нея!

Седнали те и змеят полетял. Пътували така около три месеца и стигнали до една река.

— Уморен съм — рекъл царският син на Еленко, — да си починем!

А Бабаханджоми бил още по-уморен. Излезли братята от къщицата, седнали край реката да починат.

По едно време ожаднели, напили се с вода, а тя била солена. Еленко се почудил:

— Защо ли е солена тази вода?

— Това не е вода, а сълзи — обяснил Бабаханджоми. — По-нагоре живее един петоглав змей. Той също обича Елена Прекрасна, но не може да я намери. Гори той от тази любов като в огън, а сълзите му като река текат.

Почудил се Еленко и казал:

— Да не ме казват Еленко, ако не намеря Елена Прекрасна и не оженя брат си за нея.

Отишли те при този змей и Еленко го попитал:

— Кажи, много ли обичаш Елена Прекрасна?

Заплакал змеят, сълзи като река се леят от очите му. Еленко му обещал:

— Добре, ще ти я покажем на връщане.

Продължили по-нататък. Изминали се още няколко месеца, а те все пътуват. Където срещнели звяр, убивали го и го нарязвали, но храната им все свършвала. Стигнали така до една горичка. За Елена Прекрасна все още нищичко не знаели.

Еленко казал:

— В далечината виждам селце. Ще отида да разпитам, може пък там да знаят къде да търсим Елена Прекрасна.

Бабаханджоми и царският си и останали в къщицата, а Еленко тръгнал. Видял той в малка колибка една бабичка и я попитал:

— Бабо, като на майка ти се моля, кажи ми, знаеш ли къде да търсим Елена Прекрасна и в кой замък живее тя?

Смаяла се бабичката. Тя знаела колко е трудно да се намери Елена Прекрасна и не можела да се начуди, че момъкът така просто говори за това.

— Много трудна е тази работа, синко — рекла тя. — Види се, че не знаеш това. Цар Вятър обича Елена Прекрасна, следи я и иска да я открадне. Ето защо държат тази красавица с девет ключа заключена — слънчев лъч не я вижда, от страх да не я откраднат.

Все пак тя му разказала къде се намира замъкът на Елена Прекрасна. Там имало голяма градина с висока ограда, а навътре в градината се издигал замък, в който живеела Елена Прекрасна с родителите си.

— А как да стигнем до нея? — запитал Еленко. — Брат ми иска да я вземе за жена!

— Ох, мъчна е тази работа — отговорила бабичката. — Мнозина искат да се оженят за нея, няма да я дадат на твоя брат. Три задачи задава тя на момците. Ако ги изпълнят, ще се омъжи, ако ли не — ще ги погуби!

Усмихнал се Еленко и си помислил: „Какво ли ще измисли тя, което да не можем да изпълним?“ След това се върнал при брат си и Бабаханджоми. Натоварил змеят на гърба си къщичката с Еленко и царския син и тръгнал.

Стигнали най-после до замъка.

Еленко избързал напред. А майката на Елена Прекрасна била магьосница — можела и да умъртви, и да съживи човека.

Видяла тя Еленко, а той бил такъв юнак и такъв хубавец — да му се ненагледаш!

— Кой си ти и какво търсиш тук? — попитала го тя.

— Идвам като приятел, а не като враг — отвърнал Еленко.

— Какво искаш?

— Искам да взема вашата Елена Прекрасна за жена на моя брат.

А Елена имала трима братя. И тримата били в това време на лов в гората.

— Остани тук — казала майката на Елена Прекрасна. — Почакай братята й, ще поговорите с тях и ще решите!

Седнал Еленко в градината и зачакал да си дойдат братята.

В същото време царският син и Бабаханджоми очаквали Еленко да се върне и много се страхували да не би цар Вятър да го нападне и да го погуби. Решили те да тръгнат и да узнаят какво се е случило.

Щом се стъмнило, братята на Елена Прекрасна се задали. Единият носел цял елен, другият — сърна, а третият — цяло дърво за горене.

Подушили, че има чужд човек, и попитали майка си:

— Кой е тук?

— За добро е дошъл той, деца, не го закачайте — отвърнала майката.

В това време Бабаханджоми довел царския син. Стои царският син и чака какво ще стане.

Седнали братята на Елена Прекрасна да дерат елена. Докато те се справят с единия крак, Еленко бърже-бърже одрал целия елен. Смаяли се братята.

Седнали да вечерят. Еленко вземал такива огромни парчета месо, че братята се чудели.

Навечеряли се всички и легнали да спят. На сутринта Елена Прекрасна казала:

— Ако царският син изпълни моите три задачи, ще стана негова жена, инак няма да се съглася.

Завели царския син при красавицата. Заприказвала тя с него, а той мълчи, звук не издава. Майката на Елена Прекрасна го замаяла, омагьосала и той нищо не разбирал. Стоял горкият като вкаменен.

— Махни се! — изпъдила го красавицата.

Излязъл той като пиян. Изтичал при него Еленко и го попитал:

— Е, какво ти каза тя?

— Не зная, братко, нищо не разбрах.

Разсърдил се Еленко и отишъл пак да моли красавицата да приеме тя втори път царския син.

Елена Прекрасна се съгласила, но момъкът и втория път мълчал и пак излязъл от стаята й като насън.

Разказал Еленко всичко това на Бабаханджоми. Наговорили се те и склонили красавицата да приеме царския син за трети път, но той пак стоял като вкаменен — пак го била омаяла магьосницата. Приближил се тогава Бабаханджоми, извадил листче с предварително написаните вълшебни думи, които спасявали от магия, и го хвърлил в стаята, където Елена Прекрасна била поканила момъка.

Затрещели стените, дошъл на себе си царският син. Опомнил се той и чак тогава видял Елена Прекрасна, спуснал се към нея, хванал я за ръката и извикал силно:

— Моя си ти, моя си!

Зарадвал се Еленко, зарадвала се и Елена Прекрасна. Тя знаела, че майка й омагьосва момците, за да не я омъжи.

Излезли годениците заедно, не могли да се нарадват.

На другия ден сутринта двамата млади се разхождали в градината, а Еленко стоял наблизо, гледал ги и не можел да им се нарадва.

Зърнал отнякъде красавицата, цар Вятър полетял като вихър, връхлетял върху годеника, сграбчил го, завъртял го и го тръшнал на земята. Грабнал после красавицата и отлетял на небето.

Видял Еленко безжизнения си брат и едва не умрял от скръб. Забравил дори и Елена Прекрасна. Чак сега си спомнил той думите на онази добра бабичка за цар Вятър, но било вече късно.

Почнал Еленко горчиво да оплаква брат си. Приближила се майката на Елена Прекрасна и му казала:

— Не плачи, него аз ще съживя, но отвлякоха Елена, а нея не зная вече как да спася.

Изнесла тя една кърпичка, докоснала с нея лицето на момъка и той оживял.

Станал, почнал да си търка очите и казал:

— Колко дълго съм спал!

Огледал се, видял, че Елена Прекрасна я няма, и заплакал горчиво: какво да прави сега, как да я намери?

Еленко отишъл при Бабаханджоми и му казал:

— Цар Вятър грабна годеницата на брат ми. Трябва да я спасим на всяка цена.

— Да умра, ако не ти помогна! — отвърнал змеят. — Погледни в дясното ми ухо, там ще видиш седло — извади го. Погледни и в лявото, там ще видиш юзда и камшик — извади и тях. Оседлай ме и да вървим.

Оседлал Еленко Бабаханджоми — с пет каиша го стегнал, с пет юзди го заюздил.

— Възседни ме сега — рекъл Бабаханджоми — и ме шибни три пъти с камшика, но така, че девет ивици кожа да ми одереш; аз ще литна, а ти само гледай да не се уплашиш!

Сбогувал се Еленко с царския син и го оставил в замъка на Елена Прекрасна.

— Ти чакай тук, а ние ще отидем да търсим Елена Прекрасна — казал му той.

После се метнал върху змея и го шибнал три пъти с камшика тъй, че наистина му одрал девет ивици кожа. Изстенал змеят, изсъскал, ударил се в земята, вдигнал се нагоре, разкъсал облаците и полетял. Преминали те така по небето и стигнали до една нива. Там видели една бабичка и Еленко я попитал:

— Къде живее тука цар Вятър?

Заплакала бабичката, занареждала:

— Ох, синко, какво те е довело тук? Ще подуши той, че има човек, и всички ни ще погуби! Как си се осмелил да дойдеш тук? Наскоро той доведе една девойка, невиждана в света красавица — такъв вихър беше, такъв вой и писък, всичко наоколо се рушеше.

— За тази красавица съм дошъл — казал Еленко, — заведи ме при него.

— Добре — съгласила се бабичката, а цяла трепери и едва диша от страх.

Слязъл Еленко от змея, скрил в ушите му седлото, юздата и камшика и тръгнал след бабичката.

Останал сам змеят, обиколил навсякъде, всичко видял. Разположил се като у дома си и унищожил всички кокошки на цар Вятър.

Завела бабичката Еленко до замъка на цар Вятър и се върнала.

Царят бил още от сутринта на лов, а Елена Прекрасна седяла самичка в замъка и плачела.

Приближил се Еленко, бутнал с крак вратата, изкъртил я и влязъл.

— Как попадна тук? — попитала го красавицата. — Какво стана с оня нещастник?

Прегърнали се девер и снаха и се целунали. Разказал й всичко Еленко и рекъл:

— Дошъл съм да те отведа.

— Ох, не можеш ме отведе! И двамата ни ще погуби проклетият цар Вятър!

Върнал се Еленко при бабичката и я помолил:

— Научи ме как да отведа оттук красавицата и как да погубя цар Вятър.

Тя му отговорила:

— Иди и така кажи на красавицата: щом излезе той, тя да украси с цветя един кът в замъка и да го посрещне печална, уж че страда по него.

Така и направили. Щом отишъл на лов цар Вятър, Елена Прекрасна станала, набрала цветя и започнала да се забавлява с тях като дете. Редяла и украсявала един кът в замъка. Върнал се надвечер царят, почудил се и я попитал:

— Какво си играеш с тези цветя като дете?

— Ами какво да правя? — отговорила тя. — Тебе те няма в къщи и аз гледам да се развличам. Ако ми кажеш поне къде е душата ти, няма дами е толкова скучно.

— Защо ти е на тебе душата ми?

— Как така защо? Ако знам къде е, ще милвам поне нея, докато те няма. Кажи ми къде е, нали съм ти жена?

— Добре, щом е така, ще ти кажа — отвърнал й цар Вятър.

Завел я той на покрива и рекъл:

— Виждаш ли онзи елен ей там на поляната? Трима души му носят трева, а той сам изяжда всичко и косачите не успяват да го нахранят. В главата на този елен има три кутийки и в тях е моята душа.

— Никой ли не може да убие този елен? — попитала красавицата.

— Никой не може да го убие, ако не вземе моя лък и моите стрели. В тези три кутийки има по една птичка. Щом умре едната птичка — ще се вкаменя до колене; умре ли и втората — ще се вкаменя до пояс, а ако умре и третата — ще умра. Разбра ли сега къде е душата ми?

На сутринта цар Вятър излязъл по работа, а красавицата взела лъка и стрелите му, дала ги на Еленко и му разказала как може да погуби царя.

Зарадвал се Еленко, взел лъка и стрелите и отишъл на поляната. Пуснал той стрела, убил елена, изтичал при него, разсякъл главата му и извадил кутийките.

Щом паднал еленът, цар Вятър почувствувал, че става нещо, и побързал да се върне в къщи.

Откъснал Еленко главата на първата птичка — краката на цар Вятър се вдървили.

Откъснал главата на втората птичка — цар Вятър се схванал до кръста, едвам стигнал до прага. Започнал да се влече по земята и да вика на Елена Прекрасна:

— Ти ли ме предаде?

Поискал да изпълзи по стълбата, но Еленко вземал вече третата птичка.

— Това ти се пада заради твоето злодейство! — извикал той на царя и откъснал главата на третата птичка.

Повалил се мъртъв цар Вятър, а Еленко отишъл при Елена Прекрасна и й рекъл:

— Е, да тръгваме!

— Иди — казала му Елена Прекрасна, — мини през девет стаи, а в десетата стои вързан конят на цар Вятър. Това не е кон, а вихър; ще го възседнем и ще полетим.

Намерил Еленко коня и повикал Бабаханджоми. Извадил от ушите му такъмите и сам възседнал змея, а Елена Прекрасна качил на коня вихър. Полетели двамата и отнесли Елена Прекрасна при годеника й. Отпразнували богата сватба и всички благодарили на Еленко.

А царят баща в това време очите си изплакал, цялото си царство в черно облякъл. Тъгувал за синовете си. Нямал вече надежда да ги види живи.

Напирували се юнаците в дома на невестата, качил Бабаханджоми на гърба си къщичката с тримата вътре и тръгнали.

Минали покрай змея, който проливал река от сълзи за Елена Прекрасна. Еленко му казал:

— Искаш ли да видиш Елена Прекрасна?

— Ех, господарю, кой ще ми даде да я видя?

— Гледай — отговорил Еленко.

Погледнал змеят Елена Прекрасна, ослепила го красотата й, стопил се за миг и издъхнал.

Тръгнали по-нататък. Пренощували в двореца на петоглавите и деветоглавите змейове, които Еленко изтребил, и продължили пътя си.

Останало им още пет месеца път.

Спрели се веднъж да починат край една гора.

Долетели през нощта три гълъба и кацнали на едно клонче. Първият казал:

— Щом царят научи, че неговият син води Елена Прекрасна, ще му подари една пушка. Тя ще гръмне и ще убие царския син. А който подслуша нашия разговор и разкаже това, ще се вкамени и ще умре!

— Тъй да бъде — потвърдили другите два гълъба.

Вторият гълъб казал:

— Щом научи царят, че синът му пристига, ще му изпрати подарък коня си. Царският син ще яхне коня и ще падне мъртъв. А който ни подслуша и издаде това, ще се вкамени и ще умре!

— Тъй да бъде! — потвърдили пак гълъбите.

А третият гълъб казал:

— И още нещо ще се случи: когато пристигнат, през нощта ще излезе вампир и ще удуши и двамата — и царския син, и Елена Прекрасна. А който ни подслуша и издаде това, ще се вкамени и ще умре!

Като казали това, гълъбите отлетели. Еленко чул всичко, но никому не казал.

На сутринта влезли пак тримата в къщурката и змеят полетял.

Научил се царят, че синът му си идва жив и здрав и води със себе си Елена Прекрасна. Изпратил му подарък една пушка, но Еленко се спуснал, грабнал пушката и не я дал на брата си, а я захвърлил надалече.

Натъжил се царският син: „Баща ми е изпратил пушка, оказал ми е уважение, а Еленко я захвърли надалече“.

Изпратил след това бащата своя кон на сина си. Еленко върнал и коня.

Натъжил се пак царският син, но нямало какво да прави.

Пристигнали най-после. Баща им ги посрещнал и ги поздравил. Отпразнували и тук богата сватба.

Излязъл тогава Еленко и освободил Бабаханджоми.

— Благодаря ти за всичко. Иди си сега и си живей на свобода!

Змеят си отишъл, а Еленко се промъкнал в покоите на младоженците, скрил се зад вратата и зачакал. Те заспали, но Еленко бдял. И как ще заспи, когато знае какво чака приятеля му! Стои на стража и държи готов меча си.

Точно в полунощ се появил вампирът. Приближил се той дебнешком, отворил уста вече, още малко, и ще се нахвърли върху младоженците да ги удуши. Замахнал Еленко с меча си и съсякъл вампира. Накълцал го на парчета и го хвърлил под кревата.

На сутринта младоженците станали, без да подозират какво се е случило през нощта.

Отишли слугите да разтребят стаята и какво да видят — под леглото на младоженците парчета мърша! Разгневил се царят — кой се е подиграл така с тях?

Почнали да мислят и да умуват. Стоварили цялата вина върху Еленко: той и по пътя показал неуважение към царския син — пушката захвърлил и коня върнал. Сигурно и сега пак той се е подиграл над тях.

Еленко се защищавал:

— Аз винаги съм ви желал само доброто. Не ме питайте нищо, повярвайте ми и ме оставете и аз да живея и да се радвам с вас.

Не му повярвали, разсърдили се и искали всичко да им каже.

— Добре тогава — казал Еленко, — ще ви разправя, но да не ви е тежко после, че аз толкова съм се грижил за вашето щастие, а вие сами сте ме погубили! Оная нощ, когато си почивахме край гората, долетяха три гълъба, кацнаха на едно клонче и почнаха да си говорят. Единият рече: „Когато наближат до града, царят баща ще изпрати на сина си пушка; пушката ще гръмне и ще го убие. Който ни издаде, ще се вкамени!“

Казал това Еленко и се вкаменил до колене.

Разбрали тогава всички каква е работата и започнали да го молят:

— Стига, не говори повече!

— Не — рекъл Еленко, — щом съм започнал, трябва да кажа всичко докрай. Вторият гълъб рече: „Царят баща ще изпрати кон, а синът ще падне от коня и ще се пребие.“

Казал това Еленко и се вкаменил до пояс:

— Стига — замолили го всички, — замълчи!

— Не — казал Еленко, трябваше да ми вярвате, а сега е вече късно. Третият гълъб рече: „През нощта, когато младоженците влязат в спалнята, ще дойде вампир и ще ги удуши.“

Казал това Еленко и цял се вкаменил.

Заплакали, завайкали се бащата и синът, но каква полза от това?

В това време Елена Прекрасна щяла да има вече дете. Но царският син не се радвал, а си мислел: „Не, трябва да върна живота на своя верев приятел, каквото и да ми струва това!“

Стегнал се той, обул железни обуща, взел в ръце желязна тояга и тръгнал на път.

Вървял и разпитвал где когото срещне:

— Как да съживя вкаменения си приятел?

Изморил се от пътя и седнал край една гора да си почине. Изведнъж от гъсталака излязъл старец. Царският син попитал и него как да спаси приятеля си. Старецът му отговорил:

— Какво се чудиш? Спасението му е в твоя дом!

Не разбрал царският син какво иска да каже старецът. А той продължил:

— Ти не знаеш, че ти се е родил син, златокъдро момченце. В него е спасението на твоя приятел. Убий го в люлката му, свари го, полей с водата вкаменения си приятел и той ще се съживи!

Тръгнал обратно царският син и по пътя си мислел: „Дете пак ще си имам, но приятел и брат няма да намеря вече!“ Дошъл си той в къщи и какво да види — златокъдрият му син лежи в люлката си и като месец грее.

Разказал царският син на жена си какво го бил научил старецът. Съгласила се Елена Прекрасна:

— Само да съживим нашия Еленко!

Направили всичко така, както казал старецът. Еленко се размърдал, отворил очи и се съживил.

Сутринта Елена Прекрасна се приближила до люлката (нали била майка, боляло я сърцето за детето й, макар че се била съгласила да се принесе то в жертва) и й се сторило, че нещо мърда вътре. Дръпнала завеската и какво да види — в люлката лежало живо златокъдрото момченце.

Зарадвали се всички. Заклали една крава и изпекли на шиш цели петнайсет овена. Четиринайсет дни се гощавали, четиринайсет дни от трапезата не станали.

Край
Читателите на „Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна“ са прочели и: