Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (8)

Седма сцена

 

Командорът:

Почакайте тук вие двете!

 

Лауренсия:

Какво желаете, сеньор?

 

Командорът:

Надменността във твоя взор

отново, звяр прекрасен, свети!

 

Лауренсия (към Паскуала):

Със тебе ли говори?

 

Паскуала:

                                        Боже!…

Не с мене!

 

Командорът:

                        Моите слова

за теб са и за онова

създание със груба кожа.

Нали сте мои?

 

Паскуала:

                        Командоре,

да, ваши, но във всичко — не!

 

Командорът:

Та влезте в двора ми поне!

Там също тъй живеят хора!

Не някой друг, там аз живея!

 

Лауренсия:

Алкалдите да бяха, щях

да вляза. На един от тях

съм дъщеря! Сама — не смея!

 

Командорът:

Ей, Флорес!

 

Флорес:

                        Аз!

 

Командорът:

                                Къде се шляеш?

Забрави ли дълга си?

 

Флорес:

                                        Влез!

По-бързо! Той ви прави чест,

а вий…

 

Лауренсия:

                Не пипай, ще се каеш!

 

Флорес:

Глупачки!

 

Паскуала:

                Може да сме прости,

но вече знаем хитростта:

щом влезем — тежката врата

веднага някой ще залости!

 

Флорес:

Трофеите си там сеньорът

ще ви покаже.

 

Командорът (настрани, към Ортуньо):

                        Като влязат, ти

вратата бързо залости!

 

Лауренсия:

От пътя ми се махай, Флорес!

 

Ортуньо:

Нима не сте и вий в числото

на тия дарове?

 

Паскуала:

                                Мръсник!

Махни се още тоя миг!

 

Флорес:

Не прекалявайте, защото…

 

Лауренсия:

Не стигнаха на командора

кокошки, гъски и свине…

 

Ортуньо:

Не! Без месото ваше — не!

 

Лауренсия:

Ще му приседне на сеньора!…

 

Флорес:

Какъв ли гръм ще прогърми,

какви ли ще валят обиди,

когато командорът види,

че се завръщаме сами?

 

Ортуньо:

Да служиш никак не е леко:

за да напреднеш, да цъфтиш —

ще трябва всичко да търпиш.

Не щеш ли, бягай надалеко!