Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (55)

Двадесет и пета сцена

 

Лауренсия:

Кажи, това ли са кралете?

 

Фрондосо:

Кастилския всевластен трон!

 

Лауренсия:

Благослови, свети Антон!…

Те са красиви!…

 

Исабел:

                                Приближете!

Участвахте ли вие в бунта?

 

Естебан:

Сеньор, представя се пред вас

покорният на кралска власт

градец Фуенте Овехуна.

Ще кажем правдата, сеньор!

С тиранството си, с тия свои

безчинства, хули и побои

починалият командор

виновен е за всичко! Той

без срам ни грабеше земите,

обезчестяваше жените

и нямахме ни миг покой!

 

Фрондосо:

Пред вас е селянката млада,

която Бог ми отреди

да бъде в радост и беди

за моята любов награда.

От сватбата я той отвлече,

преди онази първа нощ,

замъкна я — от звяр по-лош! —

във своя дом и я обрече

на срамен плен… Ако сама тя

не бе запазила тогаз

честта си, ясно е за вас

какво я чакаше, горката!

 

Менго:

А мога ли аз да говоря?

Узнаете ли как към мен

той се отнесе озверен —

ще се учудите, сеньори!

Намесих се да защитя

една девойка — похитили

я бяха, да я изнасилят

и си наситят похотта.

И тоз Нерон със бясна стръв

така жестоко ме наказа,

че стана като нар разрязан

гърбът ми — цял червен от кръв.

Като ме хванаха, та трима

ме биха! Беше бой голям!

Не казвам где — че ме е срам —

но синини там още има!

За да се върна към живота,

с треви и билки се церих,

изхарчих повече пари,

отколкото ми е имота.

 

Естебан:

Вземете ни под своя власт,

ний искаме да бъдем ваши!

Присъдата ви не ни плаши,

защото вярваме във вас!

На всички ни невинността

е ясна, както ми се струва,

и нека, Боже, тържествува

победно справедливостта!

 

Кралят:

Не може писмено вината

да се докаже и така,

макар че тежка е, сега

аз ви прощавам. И молбата,

която лично чух от вас,

ще я изпълня — и додето

не дойде господар в градчето,

ще бъдете под моя власт!

 

Фрондосо:

О, не напразно тая дума

очаквали сме след съда!

И тук, любезни господа,

край на „Фуенте Овехуна“!