Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Fuenteovejuna, 1610 (Обществено достояние)
- Превод отиспански
- Никола Инджов, 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(15.01.2010)
Издание:
Испански театър (XVI–XVII век)
Издателство „Народна култура“, 1972
История
- —Добавяне
Осемнадесета сцена
Същите, (зад сцената — съдията, Естебан, дете, Паскуала, Менго)
Съдията:
Е, старче, хайде! Чакам!… Говорете!…
Фрондосо:
Измъчват стар човек!… Това е грях!
Лауренсия:
Жестокостта е пръв закон за тях!
Естебан:
Поразхлабете малко…
Съдията:
Разхлабете!…
Фернандо кой уби? Да чуем!
Естебан:
Кой ли?
Фуенте Овехуна!
Лауренсия:
Татко мой,
Гордея се със теб!
Фрондосо:
Какъв герой!
…………………………………………
…………………………………………
(Тези два стиха липсват в оригинала)
Съдията:
Момчето
по-здраво да се стегне! Куче, знам,
че знаеш всичко! Хайде, казвай сам!
Мълчиш? Кой бе? Въжетата стегнете!
Дете:
Фуенте Овехуна!
Съдията:
Продължавай!…
Кълна се в краля, моя властелин,
ще ви избеся всички до един!
Кой е убиеца? Момче, признавай!
Фрондосо:
Дете измъчват те, но и детето
отрича!
Лауренсия:
О, народ неустрашим!
Съдията:
Сега — жената!… Да я покачим
на коня!… Колелото завъртете!
Да видим докога ще издържи
на мъките!
Лауренсия:
Гневът го заслепява!
Съдията:
Тук жив човек аз няма да оставя!
Кажи, кой е убиецът?… Кажи?
Паскуала:
Фуенте Овехуна!
Съдията:
Този път
Стегни до края!
Фрондосо:
О, каква омраза!
Лауренсия:
И Паскуала нищо не изказа!
Фрондосо:
Не бой се! И децата се държат!
Съдията:
Ужасно! Омагьосани са сякаш!
Паскуала:
О, Боже!…
Съдията:
Тя ще каже може би!
Паскуала:
Фуенте Овехуна го уби!
Съдията:
Докарайте ми оня, дебелака!
Вържете го добре и започнете!
Лауренсия:
О, Менго, милият!…
Фрондосо:
Не знам дали
ще издържи!
Менго:
Ох!
Съдията:
Много ли боли?
Защо мълчиш? Затягайте въжето!
Менго:
Ох!… Ох!…
Съдията:
Да спрем ли?
Менго:
Ох!
Съдията:
Стегни!…
Кой е убиецът на командора?
Менго:
Ох!… Чакайте!… Ох, ще ви отговоря…
Съдията:
Най-после! Мъничко го отпусни!
Фрондосо:
Той проговаря!
Съдията:
Нека се изправи
със гръб към стълба. Казвай бързо кой!
Менго:
Фуенте Овехуна!
Съдията:
Боже мой,
с мъченията те се подиграват!
До днес нима е виждано това?
Помислих си, че този не изтрая
и всичко ще ми каже най-накрая,
а чух отново същите слова.
Пусни ги!… Уморих се!…
Фрондосо:
Мъж достоен
си, Менго! Бог ще ти се отплати!
Така безстрашно се държеше ти,
че аз за всички вече бях спокоен!