Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (47)

Седемнадесета сцена

 

Фрондосо:

О, Лауренсия!

 

Лауренсия:

                                Съпруже!

ти как посмя да дойдеш тук?

 

Фрондосо:

За моята любов по-друг,

по-нежен укор ще е нужен!

 

Лауренсия:

Пази се, мили, и внимавай,

че злото дебне те отвред!

 

Фрондосо:

Дано небето най-напред

от злото тебе да избави!

 

Лауренсия:

Не се ли плашиш от съдбата,

която готви ти съдът?

Измъчва хората до смърт,

обзет от ярост съдията!…

Приготвил е за теб окови,

но гледай да останеш жив!

Аз знам, че Бог е милостив

и ще те върне тук отново!

 

Фрондосо:

Как да живея аз спокойно,

щом други са в беда? Нима

не ще ме укориш сама,

че съм постъпил недостойно?

Да бягам някъде далече,

от теб да се отдалеча

и да се крия, да мълча?

Да прекратим сръдните вече!

Не само е несправедливо

в опасния за всеки час

живота си да пазя аз —

то е измяна и страхливост!

Постой!… Долавям викове!…

О, Боже!… Все по-силни стават!…

Там сякаш старец изтезават!…

Послушай тези гласове!…