Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (46)

Шестнадесета сцена

 

Лауренсия:

Да любиш във тревога и страдания —

по-тежка мъка няма на света.

Промъкне ли се страх във любовта,

донася само скръб и изпитания.

 

Потъват в сянка гордите желания,

неясен смут измества радостта.

Как страшно е да виждаш гибелта

на мисли, думи и възпоминания!

 

О, своя храбър мъж обичам аз,

но за съдбата му от страх треперя,

дано пак жив и здрав да го намеря!

 

Пази го, Боже мой, във труден час!

Скърбя, че е дошъл — щом е при мен,

а щом е далеч е — ставам труп студен!