Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (24)

Единадесета сцена

 

Командорът:

Защо побягна? Предпочиташ

пред благородник като мен

един селяк обикновен?

Внимавай, за да не изпиташ

жестокия ни гняв.

 

Хасинта:

                                Спасете,

о, Господарю, мойта чест!

Опозорена съм от днес,

щом съм ви хвърлена в нозете!

 

Командорът:

Така ли?

 

Хасинта:

                Да! Не сме ви равни,

не сме от знатен произход,

но хората от моя род

и по почтеност, и по нрави

стоят далеч над всички вас!

 

Командорът:

Как смееш? С тия дръзки думи

превръщаш моя гняв в безумие —

и безпощаден ставам аз!

Върви!

 

Хасинта:

                Къде?

 

Командорът:

                        Ще дойдеш с мене.

 

Хасинта:

Не!… Опомнете се!

 

Командорът:

                                        Съвет

добър: да бъде най-напред

войската ми задоволена!

Освобождавам те от мен

и на обоза те предавам!

 

Хасинта:

Сеньор аз жива се не давам!

Убийте ме! И труп студен

им захвърлете!

 

Командорът:

                                Как? Честта ви

там всички чакат…

 

Хасинта:

                                Милост!

 

Командорът:

                                                Не!

 

Хасинта:

Дано на оня свят поне

накаже Бог жестокостта ви!