Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (23)

Десета сцена

 

Командорът:

За някаква си дреболия

да спирам бързия жребец?

 

Флорес:

Ще трябва тоя див градец

немедлено да се затрие,

та да изчезне от света!

Опълчват ни се тези хора…

 

Менго:

Сеньор, ако у вас говори

над всичко справедливостта,

войниците с присъда строга

съдете, че отнемат те

от майка и баща дете,

и от съпруг — съпруга! Мога

в градеца да я върна сам аз!

 

Командорът:

Осъждам ги да видят как

наказвам дръзкия селяк!

Дай прашката!

 

Менго:

                                Сеньор!…

 

Командорът:

                                                Симбранос,

Ортуньо, Флорес — с тая прашка

вържете го добре!

 

Менго:

                                Разбрах

как пазите честта ни!

 

Командорът:

                                                Ах,

във вашата среда селяшка

тъй ли говорите за мене?

 

Менго:

С какво кажете, и кога

обидихме ви досега?

 

Флорес:

Да го убием?

 

Командорът:

                        Отреден е

за подвиг мечът ви свещен!

На този друго се полага!

 

Ортуньо:

Какво намислихте?

 

Командорът:

                                        Веднага

във вид, във който е роден,

старателно го наложете,

привързан там за оня дъб.

 

Менго:

Сеньор!… Животът ми е скъп!

Ще ме пребият!… Пощадете!…

 

Командорът:

С юздите удряйте го здраво!

И ако пукне — по-добре!

 

Менго:

Ще отмъстиш ли ти, небе,

за нечовешката разправа?