Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (17)

Четвърта сцена

 

Командорът:

Да пази Бог добрите хора!

 

Първи съветник:

Сеньор, седнете, моля!

 

Командорът:

                                                Аз

ще постоя и прав.

 

Естебан:

                                Пред нас?

О, ние ще стоим, а не сеньора!

 

Командорът:

Седнете всички, има място.

 

Естебан:

Тъй подчертаваме честта,

защото най-прилича тя

на хора с чест…

 

Командорът:

                                Да, ясно, ясно…

Приятно е със умен мъж

да влезеш в разговор…

 

Естебан:

                                        Не зная,

видяхте ли, сеньор, оная

ловджийска хрътка?

 

Командорът:

                                        Чух веднъж

от моите слуги чудесни

неща за нея.

 

Естебан:

                        Тича тя

по-леко и от пепелта,

повдигната от вихри бесни.

 

Командорът:

Една кошута ми избяга…

 

Естебан:

Къде е? Ако разбера…

 

Командорът:

Тук близо, ваша дъщеря…

 

Естебан:

Как? Лауренсия?

 

Командорът:

                                Да, тя бе.

 

Естебан:

На лов — за нея? Как тъй? Вие?

 

Командорът:

Склонете я!

 

Естебан:

                        Сеньор! Аз? Как?

 

Командорът:

Навирила е нос! Все пак

не знае ли, че с мен самия

една къде по-миловидна —

мъжът й тука е, нали? —

и чар, и младост сподели?

 

Естебан:

Това е приказка обидна!

Нагарча в нея волността!

 

Командорът:

Виж, как езикът му работел!

Ей, Флорес, дай му Аристотел!

 

Естебан:

Но тук по нашите места

очакваме от командора

с честта си да спаси честа,

престижа и добродетелта

на местните почтени хора.

 

Леонело:

О, боже мой! Невиждан срам!

 

Командорът:

Съветнико, кажи с какво съм

обидил някого, ядосал?

 

Първи съветник:

Простете, с тия думи сам

от чест сеньорът ни лишава.

А пък честта ни е една.

 

Командорът:

За чест кой тука спомена?

Ти? Рицаря на Калатрава?

 

Първи съветник:

Червен е кръста на гръдта ви,

но той е и окървавен.

 

Командорът:

Да, аз го цапам всеки ден,

кръвта си смесвайки с кръвта ви.

 

Първи съветник:

Ако е лоша кръв, тогава

петни, а не изчиства тя!

 

Командорът:

Добра ли, лоша ли кръвта —

съпругите ви възвисява!

 

Естебан:

Далече стига дързостта

на тези думи, извинете!

 

Командорът:

Ах, селяндурщина проклета!

По-друго нещо е града

голям! Там истинският мъж

цени се повече, когато

склони сеньората, която

харесала му е веднъж!

 

Естебан:

Не ни залъгвайте, и ние

сме чули за града голям.

Там също има Бог и срам!

 

Командорът:

Но още тука ли сте вие?

Измитайте се!

 

Естебан:

                        Боже мой,

но ние тук сме у дома си!

 

Командорът:

Какво? Кълна се във честта си,

че ще ви друсна някой бой!

 

Естебан:

Отиваме си!

 

Командорът:

                        До един!

 

Флорес:

Да се въздържа командорът!

 

Командорът:

Така ли се мене ще говорят

едни селяци?

 

Ортуньо:

                        Да търпим,

опасен е гневът!

 

Командорът:

                                Търпение?

Пръждосвайте се! Тоя миг!

 

Леонело:

Не вярвам, не! Какъв език!

 

Естебан:

Вървете! Тръгвайте след мене!