Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (12)

Единадесета сцена

 

Командорът:

Какъв късмет! Цял ден да гониш

сърничка плаха, а да срещнеш

такава хубава кошута!

 

Лауренсия:

Пера от сутринта и тук

дойдох да си почина малко.

Сега, ако ми разрешите,

аз ще се върна при реката.

 

Командорът:

Презрението, със което

ме гледаш, мила Лауренсия,

повярвай, много накърнява

ония хубости, с които

небето те е надарило,

и за един миг се превръщаш

в чудовище… Но ако ти

успя до днес да се изплъзваш

и да отхвърляш любовта ми,

сега полето ми е таен

и мълчалив приятел. Няма

да си единствената тук,

която да обръща гръб

на своя Господар законен!

Склони ли ми Себастияна,

съпругата на оня Педро

Дебелия, а също тъй и

жената на Мартин дел Посо,

приела нежните ми ласки

почти след брачната си нощ?

 

Лауренсия:

По този път са те вървели

и вий не сте им първи спътник.

Подобна благосклонност много

мъже видели са от тях

след вас и дълго преди вас.

Но продължавайте лова си!

Ако не беше този кръст

на вашите гърди, аз бих

ви сметнала за дявол, който

е тръгнал подир мен.

 

Командорът:

                                        Защо

си толкова несговорчива?

………………………………

Но да оставя арбалета…

Ръцете ми освобождават

езика от слова ненужни.

 

Лауренсия:

Сеньор, не сте с ума си вие!

 

Командорът:

Не се брани!

 

Фрондосо (настрани):

                        Ако успея

да взема този арбалет,

не ще го метна на гърба си!

 

Командорът:

Е, стига вече!

 

Лауренсия:

                                Помогни ми,

о, боже!

 

Командорът:

                Тука сме сами,

не се страхувай!

 

Фрондосо:

                                Командоре,

сеньор, веднага оставете

момичето — или мишена

ще търся по гърдите ваши

и кръстът няма да ме спре!

 

Командорът:

Ах, куче!

 

Фрондосо:

                Кучета тук няма!

Ти, Лауренсия, върви си!

 

Лауренсия:

Бъди внимателен, Фрондосо!

 

Фрондосо:

Ще бъда! Ти върви, върви…