Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Fuenteovejuna, 1610 (Обществено достояние)
- Превод отиспански
- Никола Инджов, 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(15.01.2010)
Издание:
Испански театър (XVI–XVII век)
Издателство „Народна култура“, 1972
История
- —Добавяне
Шеста сцена
Същите, Командорът, Хуан Рижият, Естебан, Алонсо, Ортуньо, музиканти, селяни
Музиканти (пеят):
Да живее дон Фернан,
славния ни командор!
Покорител на земи,
победител на врага!
Слава на рода Гусман!
Слава на рода Хирон!
Той е кротък в мирно време,
скромен, тих и справедлив,
но съсече много маври —
едри, яки като дъб!
Идва като победител
днес от Сиудад Реал,
във Фуенте Овехуна
носи вражи знамена!
Да живее командора
дон Фернандо Гомес!
Командорът:
Да ви закриля Бог! Благодаря ви
и обичта ви ще запаметя!
Алонсо:
Тя е нищожна част от любовта,
която командорът заслужава!
Естебан:
Фуенте Овехуна, общината,
и всички ние молим ви със жар
ведно с привета ни и този дар
вий да приемете. Не сме богати,
но Бог от бедност все пак ни избави,
затуй, изпълнен с чувства най-добри,
реши градецът да ви подари
два коша грънци — лъскави и здрави,
туй стадо гъски — вижте ги, и те
сега се дигат и глави възправят,
победата ви сякаш да прославят!
А ето и месо — и десетте
прасета са прекрасно осолени
по начин, от дедите ни познат,
и кожицата има аромат
на ръкавици, с амбра напоени.
А тук — петли, сто чифта хубавци!
А тука пък — кокошки, все големи,
в съседните села сега без време
оставили петлите си вдовци!
Ний нямаме жребци, златоковани
оръжия, но в тоя час сега
по-нужен ви е верният слуга,
отколкото претъпкани колчани…
Все пак със златото се мерят
и меховете вино. Щом вървят
войниците със тях на дълъг път —
отстъпват враговете и треперят!
Помага много виното във боя!
Тук има сирене, а тук за вас
и нещо лично съм донесъл аз…
Да ви е сладък хляба и покоя
след битката!… Не ни корете строго,
троха е всичко туй пред любовта
към вас!
Командорът:
Благодаря ви, господа!
Бъдете здрави! И на всички — сбогом!
Алонсо:
Да беше селската камбанария
от злато или да блести
тоз кипарис пред градските врати
от бисери — тогава щяхме ние
достойно да се отплатим!… Простете
ни тия дарове, но… няма как…
Командорът:
Вървете си! Благодаря ви пак!
Естебан:
Певци! Отново песента почнете!
Музиканти (пеят):
Да живее дон Фернан,
славния ни командор!
Покорител на земи,
победител над врага!
(Алкалдите, селяните и музикантите излизат)