Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (54)

Двадесет и четвърта сцена

 

Съдията:

Сеньор, по ваша воля пратен

в размирното градче, аз там

най-щателно проучих сам

какво е станало. Когато

разпитвах старците, децата,

виновни търсих, ала чист

докрай остана моя лист!

Така и не открих вината!

Там всичките — момци, девойки,

единствения ми въпрос

посрещаха с ответ най-прост.

„Фуенте Овехуна“. Стойки

и твърди бяха, без смущение

ме гледаха, и се кълна,

че никой нищо не призна

и в най-жестоките мъчения!

Дори невръстните момчета,

разпънати на колело,

твърдяха с вдигнато чело:

„Фуенте Овехуна!“ Ето,

над триста душа аз разпитах

с добро и зло, но не успях

да хвана никого от тях!

Какви ли средства не опитах —

напразно! Трябва да призная,

че истината там — уви! —

и Бог не ще установи.

Затуй ще кажа най-накрая:

присъдата си този път

сам трябва да произнесете —

или там всички опростете,

или пък всичките — на смърт!

Сега са тръгнали към вас

и щели тук да се явяват,

сами за всичко да разправят…

 

Кралят:

Добре, ще ги изслушам аз.