Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (33)

Трета сцена

 

Лауренсия:

Пуснете ме с мъже наравно

в съвета мъжки да участвам!

Жената, зная, няма право

на глас, но тя е задължена,

когато трябва, да крещи!

Познахте ли ме?

 

Естебан:

                                Но това

не е ли дъщеря ми?

 

Хуан Рижият:

                                        Тя е,

да! Лауренсия!

 

Лауренсия:

                                Сега

на себе си аз не приличам

и трудно е да се познае

коя съм!

 

Естебан:

                Дъще!

 

Лауренсия:

                                Не, не съм

аз твоя дъщеря!

 

Естебан:

                                Защо?

 

Лауренсия:

Причините са много и различни,

най-главната сега ще споделя.

Ти позволи да ме откраднат

насилниците и за мен

не отмъсти; ти ме остави

в ръцете им и не посмя

да ме освободиш от тях!…

Тогава по закон не бях

съпруга на Фрондосо още —

и затова не той, а ти

бе длъжен да ми защитиш

честта! Додето не настъпи

нощта след сватбения ден,

по обичая не женихът,

ами бащата зорко брани

моминското ни целомъдрие!

Ако купуваш скъпоценност

и някакъв крадец я грабне,

преди да си я взел в ръка,

признават всички, че не ти

е трябвало да я опазиш

и затова не я заплащаш…

Пред вашите очи ме грабна

Фернандо Гомес и пред вас

той ме замъкна в своя дом!

Така страхливите овчари

оставят на вълка овцата!

О, колко мечове видях,

опрени в моите гърди!

Какви позорни своеволия,

какви слова, какви заплахи,

какви ужасни изстъпления

аз трябваше да преживея,

за да спася невинността си

от неговата груба похот!

Не виждате ли на какво

приличат моите коси?

Не виждате ли синините,

кръвта, засъхнала по мене?

Говорите, че сте достойни

и истински мъже! Защо

не се разкъсаха тогава

сърцата ви от срам и болка

пред нечовешките страдания,

които аз съм изтърпяла?…

Овце, овце сте всички вие!

Овце!… Фуенте Овехуна

наистина е Овчи извор

и името му ви приляга!….

Сама оръжие ще взема,

защото сте по-безсърдечни

от камъните, по-студени

от тигрите, излети в бронз!

Но тигри не, не сте! Защото

преследват тигрите онези,

които рожбите им грабват,

убиват ги със дива ярост

и даже скачат във морето,

когато бързат да отплуват

със корабите си ловците!…

Родени сте страхливи зайци

и варвари сте — не испанци!

Кокошки! Как търпите други

мъже да похитяват дръзко

жените ви? О, по-добре

бучнете в поясите хурки,

защо запасали сте меч?

Кълна се, аз ще поведа

на бой жените — нека те

сами да защитят честта си

и да пролеят на тирана

кръвта! А после ще им кажа

да хвърлят камъни по вас —

предачки, бабички сълзливи,

поплювковци и подлеци!

Ще ви отстъпим тез забрадки

и роклите, и червилата —

те повече на вас прилягат!

Решил е вече командорът

без съд и без присъда утре

Фрондосо да обеси — горе,

на стражевата кула! Знайте,

и с вас така той ще постъпи!

И аз ликувам — о, мъже,

в които няма нищо мъжко —

че ние ще да продължим

сами нататък, ще се върне

геройското и славно време

на амазонките — когато

треперел е пред тях светът!

 

Естебан:

Не съм от тези хора, дъще,

които ще търпят позорни

и хулни думи! Тръгвам сам

срещу врага жесток! Не трепвам —

дори и всичките тирани

да се възправят срещу мен!

 

Хуан Рижият:

И аз! Макар да се боя,

че командорът разполага

със опитни войници!

 

Съветник:

                                        Нека

загинем в честен бой!

 

Барилдо:

                                        Ще сложим

платно на някоя копраля

и наше знаме ще развеем!

 

Хуан Рижият:

Какъв ред смятате във боя

да спазвате?

 

Менго:

                        Без ред, направо

ще го убием!… А сега

да призовем народа вече,

защото всички са съгласни,

че трябва час по-скоро тия

тирани да умрат! Напред!

 

Естебан:

Вземете лъкове, стрели,

тояги, мечове и прашки!

 

Менго:

За нашите крале кастилски,

достойните ни господари!

 

Всички:

Напред! За нашите крале!

 

Менго:

Смърт на тирана вероломен!

 

Лауренсия:

Вървете! Бог да бъде с вас!…

Жени, събирайте се тука!

Честта си нека да изчистим

от черните петна! Елате!