Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (32)

Втора сцена

 

Хуан Рижият:

Какво сте се развикали такива,

когато трябва тайна да се пази?

 

Естебан:

По-лошо е, когато сме смълчани

и подъл страх в душите ни пълзи!

 

Менго (влиза):

Дойдох!

 

Естебан:

                Брадата ми в сълзи

е цялата и питам ви, стопани:

с какви ридания ще погребем

родината, низвергната в позора?

И за каква родина аз говоря,

когато унизен е и лишен

от чест и от достойнство града ни?

Оплаквате ли се един на друг?

Кажете ми, намира ли се тук

поне един със чест непоругана?

Нима с честта си всички се простиха?

Какво очаквате? Каква беда?

 

Хуан Рижият:

За нас по-страшна няма на света!…

Кралете от размирици спасиха

Кастилия, пресякоха разкола

и Кордоба ги чака всеки час.

Да изберем двамина между нас —

да идат там, спасение да молят!

 

Барилдо:

Докато крал Фернандо с враговете

все още води люти боеве,

кълна ви се, не ще се отзове

на вашата молба. Не, не, търсете

друг начин!

 

Съветник:

                        Чуйте! Нека да решим

да се заселим другаде!

 

Хуан Рижият:

                                                Но няма

да ни оставят!

 

Менго:

                                Вдигате голяма

и безполезна врява! Да мълчим!

Нима от жертви вий не се боите?

 

Съветник:

О, мачтата на търпеливостта

е счупена и корабът в нощта

лети неудържимо към скалите!…

Да гледаме как грабват дъщерята

на нашия алкалд, а след това

как удрят побелялата глава

със жезъла му! Няма на земята

по-долни роби!…

 

Хуан Рижият:

                                А какво да сторим?

 

Съветник:

Какво?… За нас или за него — смърт!

Народ сме, те на пръсти се броят!

 

Барилдо:

Да се надигнем ли срещу сеньора?

 

Естебан:

След Бога кралят е сеньор — не тия

в човешки образ тигри! Ако Бог

ни подпомогне, справедлив и строг,

какво ни пречи да се вдигнем ние?

 

Менго:

Добре, решавайте! Ще тръгнем с вас!

Дойдох, изпратен от ратаи бедни,

които в щастието са последни,

а първи са в нещастието.

 

Хуан Рижият:

                                                Аз

ще кажа: станал е непоносим

живота ни! Те никого не жалят,

лозята ни и къщите ни палят!

Тирани са и ще им отмъстим!