Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (30)

Седемнадесета сцена

 

Командорът:

Сватбари, стойте си спокойно,

Не бих желал да ви смущавам.

 

Хуан Рижия:

Сеньор, така ще бъде, както

ни заповядате!… Место

ли търсите?… От този поход

как се завръщате? С победа?…

Защо да питам, то е ясно…

 

Фрондосо (настрана):

Загинах! Боже, помогни ми!

 

Лауренсия:

Фрондосо, бягай към гората!

 

Командорът:

Стой там! Веднага го вържете!

 

Хуан Рижия:

Не се съпротивявай, сине.

 

Фрондосо:

Нима желаеш да умра?

 

Хуан Рижия:

Кой? Ти? Защо?

 

Командорът:

                                Аз не убивам

невинни!… Ако бях жесток

от мене щяха да си патят

войниците, които водя!

В тъмницата ще го затворя

и собственият му баща

ще му произнесе присъда!

 

Паскуала:

Сеньор, но той се жени днес!

 

Командорът:

Какво от туй? Аз знам, че има

достатъчно мъже в градчето!

 

Паскуала:

Дори да ви е оскърбил,

простете му великодушно,

сеньор — тъй както подобава

на благородния ви сан!

 

Командорът:

Не мога, Паскуала. Той

с постъпката си оскърби

не мен, а нашия магистър

Родриго Телиес, честта му,

и целия ни славен орден.

Фрондосо трябва да накажа

за пример и за назидание,

защото може някой друг

да се намери, който утре

ще вдигне знаме и за бунт!

Известно е на всички, вярвам,

че този селянин посмя

(о, верноподани васали!)

да ме заплашва с арбалет

и смъртоносната стрела

в гърдите ми той бе допрял!

 

Естебан:

Сеньор, ако могъл би тъстът

да оправдае своя зет,

ще кажа, че така постъпва

мъжът, когато люби. Вие

желаехте, сеньор, насила

да му отнемете жената.

Престъпно ли е според вас,

че любовта той защити?

 

Командорът:

Алкалде, ставаш много дързък!

 

Естебан:

Заслугата изцяло ваша!

 

Командорът:

Каква жена съм му отнемал,

когато той не беше женен?

 

Естебан:

Опитахте се… Впрочем стига!

Сеньор, прощавайте, но има

в Кастилия крале, които

въвеждат ред и слагат край

на всички срамни произволи!

Уверен съм, че като свършат

войната и възстановят

мира във своите земи,

те няма да оставят нийде

да своеволничат позорно

над нас владетели, които

се украсяват при това

с такъв огромен ален кръст!

О, нека кралят го постави

на себе си, защото кръстът

е знак на справедлива сила

и е създаден да краси

единствено гръдта на краля!

 

Командорът:

Вземете жезъла му! Бързо!

 

Естебан:

На, ето!… Да ви е честит!

 

Командорът:

Ще го ударя с него, както

се шиба кон необуздан!

 

Паскуала:

Посягате на стар човек?

 

Лауренсия:

Ако желаете на мен

да отмъщавате, защо

ще смазвате от бой баща ми?

 

Командорът:

Водете я и нека десет

войника строго да я пазят!

 

Естебан:

Небето нека да го съди!

 

Паскуала:

Потъна сватбата във траур!

 

Барилдо:

Мъже тук има ли? Да чуем!

 

Менго:

Достатъчно съм бит. По мене

ще видиш кардиналско синьо

и без да съм отивал в Рим!

И други нека го ядосат!

 

Хуан Рижия:

Да проговорим всички!

 

Менго:

                                        Вие?

Ще си мълчите пак, сеньори!

Нали?… А моите меса

са по-червени от божури!…