Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (3)

Втора сцена

 

Магистърът:

Фернандо Гомес де Гусман,

аз моля да ме извините,

току що каза ми вестител,

че сте пристигнали на стан

в града ни.

 

Командорът:

                        Имам основания

да се оплача. Чаках друг

прием. Достоен! Ние тук

сме хора с благородни звания:

магистър сте на Калатрава,

а аз — ваш командор, слуга

покорен ви и досега.

 

Магистърът:

Аз ви очаквах със такава

любов! Дано ви утеши

прегръдката ми!

 

Командорът:

                                Да, признавам,

че тая почит заслужавам!

Додето папата реши

да ви признай за пълнолетен,

в най-трудни мигове на вас

живота си обричах аз!

 

Магистърът:

Така е, командоре, ето —

пред кръста давам клетва свята:

като баща сте вий за мен!

 

Командорът:

Съм вече удовлетворен

от тези думи!

 

Магистърът:

                        За войната

какво се чува?

 

Командорът:

                                Позволете

да ви разкажа всичко. Знам,

че вий ще разберете сам

дълга си.

 

Магистърът:

                Слушам, говорете!

 

Командорът:

Родриго Телиес Хирон,

велик магистър, възвисен

до този сан от смелостта

на вашия родител, който

се сам отрече преди осем

години от властта, отстъпи

ви свойто звание Магистър

на Калатрава — чест висока,

която беше потвърдена

от командори и крале.

Пий Втори, папата пресветъл,

благослови я с папска вула,

а пък приемникът му Павел

застави дон Хуан Пачеко —

велик магистър на Сантяго,

да управлява с вас ведно.

Сега, когато дон Хуан

умря, поели еднолично

властта, макар и много млад,

узнайте, че честта изисква

да се намесите и вие

във битката, която водят

безстрашно вашите васали!

Подир смъртта на дон Енрике

Четвърти — кралят на Кастилия,

Алфонсо — кралят португалски,

законно чрез жената своя

държавата му наследи,

ала за нея претендира

чрез Исабел самият дон

Фернандо, принцът Арагонски!

Та против него в тоя спор

са вашите васали. Те

не виждат никакви причини

да се съмнявам във правата,

наследствените, на Хуана,

която братовчедът ваш

държи сега под своя власт.

И аз съветвам ви едно:

веднага рицарите горди

на Калатрава съберете,

развейте знаме и победно

нахлуйте в Сиудад Реал,

въздигнат като стража между

Андалусия и Кастилия.

Войска голяма не ви трябва,

за да превземете града:

единствената му защита

са граждани цивилни, още

идалговци там двама-трима,

които тачат Исабел

и кланят се на дон Фернандо.

Родриго, вече ви е време

по мъжки начин да внушите

смирение и страх на всички

мърморковци, които казват,

че аленият кръст е тежък

за вашите плещи момчешки.

Но погледнете! Всеки граф

на Уруеня, всички ваши

предшественици се надигат

от гробниците си и сочат

победоносни бойни лаври!

Там са маркизите Виленя

и други храбри пълководци,

тъй многобройни, че едва ли

на славата крилата могат

нагоре да ги възнесат!

Вадете бойния си меч!

Да се обагри с вража кръв,

да стане ален като кръста

на вашите гърди! Защото

не мога аз да ви наричам

на аления кръст магистър,

додето мечът ви е чист

и неокървавен в сражение!

Защото кръстът на гърдите

и мечът на бедрото трябва

да светят аленочервени

като кръвта! Защото трябва

да убедите всички вие,

че сте безсмъртната издънка

на своя горд и славен род!

 

Магистърът:

Аз честната си дума давам,

че в справедливата война

със рицари и знамена

пред своя орден се възправям!

И щом е нужно, ще замина

на бой към Сиудад Реал

и като мълния без жал

стените му в прахта ще срина!

Да видим някой ще твърди ли,

че е страхлива младостта,

и че на чичо със смъртта

са свършили и мойте сили!

В жестока и сурова сеч

и в грохота на бойна слава

от пурпура на Калатрава

ще взема цвят за моя меч!

Войници имате ли вие?

И годни ли са те за бой?

 

Командорът:

Да. Твърде малко са на брой,

но всеки като лъв се бие.

Те чакат само ваша дума

да тръгнат в битките! Пред тях

врагът ще бяга луд от страх!

Но от Фуенте Овехуна

войници други не търсете,

във войнствен дух там не пламтят,

там знаят само да орат

и да се грижат за овцете!

 

Магистърът:

Там ли живеете?

 

Командорът:

                                На мен

е поверена там земята

и там е моят дом. Войската,

покорна на дълга свещен,

очаква бойния ви зов!

 

Магистърът:

Днес ще ме видите на коня

със копие, в желязна броня,

за славни подвизи готов!