Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (27)

Четиринадесета сцена

 

Лауренсия:

                                Сеньор?

 

Естебан:

Не бях ли прав? Дорде да викна —

и мигновено тя изникна

иззад високия стобор!

Ще те попитам, моя мила,

любов и мой светлик любим,

добре ли ние ще решим,

ако другарката ти Хила

омъжим за Фрондосо? Радва

градеца с честността си той

и с други качества безброй…

Какво ще кажеш?

 

Лауренсия:

                                Хила сватба

ще вдига?

 

Естебан:

                        Тя го заслужава,

достойна и добра е тя!

 

Лауренсия:

Сеньор, намирам аз, че — да!

 

Естебан:

По красота не подобава

тя на Фрондосо!… Затова

на тебе, дъще, бих го дал аз!

 

Лауренсия:

Главата ти е побеляла,

ала не можеш без шега.

 

Естебан:

Обичаш ли го?

 

Лауренсия:

                                Много време

аз му споделям любовта,

но, както кажеш, татко…

 

Естебан:

                                                „Да“

да кажа ли?

 

Лауренсия:

                        Наместо мене

отговори му ти!

 

Естебан:

                                Как? Аз?

Щом тая чест на мен се пада

добре!… Да идем на площада

да търсим свата!

 

Съветник:

                                Идвам с вас!

 

Естебан:

За зестрата какво решихме?

Аз вече съм ви отредил

пет хиляди мараведи,

които за целта спестихме…

 

Фрондосо:

Към мене ли са тия думи?

Не ме обиждайте сега!

 

Естебан:

Върви, момчето ми, така

е във Фуенте Овехуна…

 

Лауренсия:

Доволен ли си?

 

Фрондосо:

                                Тръпна цял,

такова щастие изпитвам,

такава радост, че се питам —

не съм ли още полудял?

Сърцето скача, не тупти,

в очите ми избликва пламък,

когато си помисля само,

че вече моя ще си ти!