Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (26)

Тринадесета сцена

 

Естебан:

Безсрамното му поведение

кой може вече да търпи?

Градецът целия кипи

от справедливо възмущение.

Фернандо никому пощада

не дава, яростен върви!

Хасинта, бедната, уви,

най-много тези дни пострада!

 

Съветникът:

На католическия крал

властта ще трябва да признае

Испания! Тук всеки знае,

че власт сам Господ му е дал!

Магистърът на Сантяго

сега лети на боен кон

към Сиудад Реал! Хирон

оттам не може да избяга!

Пък за Хасинта казваш право…

Та кой за нея не скърби?

 

Естебан:

А Менго? Просто го преби!

 

Съветник:

Гърбът му място няма здраво!

По-черен е от черен плат

и от мастило!

 

Естебан:

                        Замълчете!

Каквото стана — стана! Ето,

треперя цял от срам и яд!

И кой ли жезъл ми е дал да

тежи във немощна ръка?

 

Съветник:

Щом злото идва от слуга,

защо ядосва се алкалда?

 

Естебан:

Научихте ли за жената

на Педро? О, да пази Бог!

Намерили я в дол дълбок,

изпаднала в несвяст, горката!

Разбра се, че е поругал

честта й първо командора,

а след това на близки хора

без срам и съвест я отдал!

 

Съветник:

Там ни подслушва някой!… Кой е?

 

Фрондосо:

Аз… Позволете ми…

 

Естебан:

                                        Ела!

Как мога да не позволя,

когато си един достоен

и славен момък! Прегърни ме!

Дължиш живота си на друг

баща — но е известно тук,

че те отгледах аз, и име,

и чест ти дадох!

 

Фрондосо:

                                Да, сеньор!

И вярвам, че ще позволите

да искам да ме подкрепите

във труден миг!

 

Естебан:

                                О, няма спор!

И тебе ли Фернандо Гомес

обиди?

 

Фрондосо:

                Много при това

 

Естебан:

Предчувствах!

 

Фрондосо:

                                Вашите слова

за мене подтик са огромен

и с вяра в обичта, която

изказахте току що сам,

от обич друга обладан,

която блика силно, свято,

на Лауренсия ръката

ви искам! Нека ме простят,

е против редното синът

говори пръв, а не бащата!

 

Естебан:

Фрондосо, ти дойде навреме —

живота ми да удължиш

и от душата да свалиш

страха, затиснал ме със бреме!

Благодаря на Бога, синко,

че страж ми ставаш на честта,

благодаря на любовта

за твойто чувство — гордо, силно!

Но трябва, както е прието,

с баща си да говориш ти.

От нетърпение тупти,

повярвай, и у мен сърцето,

но сигурен съм, че и той

за брака ви мечта лелее.

 

Съветник:

А Лауренсия? И нея

попитайте!

 

Естебан:

                        О, друже мой,

бъди уверен, че едва ли

в мечтите си един за друг

те биха стигнали дотук,

ако не бяха се разбрали!

Да поумуваме веднага

за зестрата й. Аз дори

съм си намислил и пари

да дам — тъй както се полага!

 

Фрондосо:

Не! Лауренсия е всичко,

което искам!

 

Съветник:

                        Ето на:

готов да вземе за жена

и пиле голо-голеничко!

 

Естебан:

Все пак да питам, щом ти казваш,

и Лауренсия, нали?

 

Фрондосо:

О, да! Събужда чувства зли

тоз, който чувствата погазва.

 

Естебан:

Хей, Лауренсия!…