Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (25)

Дванадесета сцена

 

Лауренсия:

Фрондосо, как се осмели

да дойдеш тука?

 

Фрондосо:

                                Който люби,

не може меч да го погуби,

ни да го прободат стрели!

Щом срещна твоя поглед благ,

и с дявол мога да се боря!

Видях от хълма командора

нанякъде да тръгва пак.

Да иде там, където ада

по-скоро ще го прибере!

 

Лауренсия:

Кълнеш ли някого да мре —

живее дълго той!

 

Фрондосо:

                                Хиляда

години нека да цъфти

животът му тогаз!… Така е,

добро като се пожелае —

бедата в миг ще връхлети.

Но, Лауренсия, сега

да те попитам ще посмея.

Без теб не мога да живея,

кажи, размисли ли? Кога

за любовта и верността си

награда ще получа аз?

Говорят хората за нас,

че свързали сме участта си

и са учудени дори,

че сме все още разделени.

Не ме измъчвай! Откровено

с „Да“ или „Не“ отговори!

 

Лауренсия:

Фрондосо, да! Ще кажа „да“

и пред Фуенте Овехуна!

 

Фрондосо:

О, позволи ми да целуна

следите ти върху пръстта

за тая милост!… Аз възкръсвам

за нов живот! Благословен

да бъде моя първи ден!

 

Лауренсия:

Прости сега, че те прекъсвам…

Големи думи не реди!

Щом бързаме нетърпеливи

да бъдем двамата щастливи,

при моя стар баща иди

и говори със него! То е

най-важното сега за нас —

да можем сватбения час

да ускорим! Съпруга твоя

ще бъда, клетва аз ти давам!

Но виж, баща ми… Идва той

Върви, Фрондосо!

 

Фрондосо:

                                Боже мой,

на тебе аз се уповавам!