Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (20)

Седма сцена

 

Паскуала:

Ти, Менго, ще вървиш със нас!

 

Менго:

Страхувате се? Много чудно…

 

Лауренсия:

Да. Мястото е тук безлюдно,

сами не можем в късен час

да се завърнем в къщи. Той

ни чака може би в засада.

 

Менго:

Подлец! Изчадие на ада!

 

Лауренсия:

От него нямаме покой

и ден, и нощ.

 

Менго:

                        О, боже, дай

връз него мълния да падне,

та на безумствата му гадни

най-после да се сложи край!

 

Лауренсия:

По-страшен е от звяр свиреп,

от зла змия, от чума черна!

 

Менго:

О, нейде само да го мерна!…

Дочух, преследвал е и теб,

и че съвсем безсрамен бил,

когато те издебнал тайно.

Фрондосо те спасил случайно,

дори за малко не убил

той командора с арбалета.

 

Лауренсия:

Мъжете ненавиждах аз,

ала след случката тогаз

с друг поглед гледам на мъжете.

За мен Фрондосо е герой,

но днес е застрашен опасно

животът му!

 

Менго:

                        Да, много ясно,

за месец-два ще трябва той

да се укрие!

 

Лауренсия:

                        Ти си прав!

Аз му го казвам и го моля,

но той не слуша женска воля

и се кълне, обзет от гняв,

че командора ще намери

и на въже ще го качи!

 

Паскуала:

Фрондосо е храбрец! Личи!

 

Менго:

Аз командора да умеря

със камък ще е по-добре!

Веднъж с десницата юнашка

да развъртя аз мойта прашка —

той като куче ще умре!

Той ми изглежда по-жесток

от римлянина страшен Сабал.

 

Лауренсия:

Наричал се Хелиогабал,

но все едно е кръволок!

 

Менго:

Историята е мъгла

за мен, но всяка мръсна слава

Фернандо Гомес надминава!

Аз мисля, че и досега

природата се чуди — мигар

е раждан от жена?

 

Паскуала:

                                        Роден

е сякаш той от разлютен

и страшно кръвожаден тигър!