Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (2)

Първа сцена

 

Командорът:

Магистърът уведомен

ли е, че съм в града?

 

Флорес:

                                        Да, знае,

че сте пристигнал.

 

Ортуньо:

                                Но нехае,

надува се.

 

Командорът:

                        Дори пред мен —

Фернандо Гомес де Гусман?

 

Флорес:

Неопитен е той е млад…

 

Командорът:

Макар че тук съм непознат

по име, трябва моя сан

на командор да уважава!

 

Ортуньо:

Подучват го в неверен час

да бъде неучтив към вас.

 

Командорът:

Ще свърши всичко зле тогава.

Със ключа на любезността

отварят се за миг вратите

на благосклонността. Враждите

се раждат с неучтивостта.

 

Ортуньо:

Да беше малко подразбрал,

че го презират, че го мразят,

в калта че искат да го сгазят —

по-скоро сам би пожелал

да влезе в гроба — пред позора

тъй троснато да се държи

и с нагъл жест да унижи

достойни, благородни хора.

 

Флорес:

Какво ужасно положение!

Да чакаш тука, да стоиш

без думица да промълвиш!

Загубваш всякакво търпение!

При среща между равноправни

безсмислица е грубостта,

но тирания става тя,

възникне ли между неравни!

А всъщност как това момче

да ви засегне ще посмее?

Навярно просто не умее

сърцето ви да привлече?

 

Командорът:

Щом на гърдите му стои

светият кръст на Калатрава,

щом носи меч — добрите нрави

е длъжен той да усвои!

 

Флорес:

Да няма някаква сплетня?

Ще трябва тя да се разсее!

 

Ортуньо:

Ако се върнем — по-добре е.

 

Командорът:

Не, всичко днес ще изясня!