Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (18)

Пета сцена

 

Командорът:

Народ ли е това? Позор!

 

Ортуньо:

Преструвате се, че не щете

протеста им да разберете,

но той се чувствува, сеньор!

 

Командорът:

Не са ми равни!

 

Флорес:

                                Но съвет

аз ще ви дам…

 

Командорът:

                        Не искам! Спите,

а пък Фрондосо нейде скита

спокойно с моя арбалет.

 

Флорес:

На мене снощи ми се стори,

че е дошъл Фрондосо и

прикрит във сянката, стои

пред Лауренсините порти.

Ударих му плесница здрава —

напразно! Момъкът бил друг!

 

Командорът:

Фрондосо се навърта тук?

 

Флорес:

Наоколо, разправят, шава.

 

Командорът:

Как? Нагло ходи подир мен

човек, готов да ме уцели?

 

Флорес:

Такава мрежа сме изплели,

че като риба уловен

ще бъде той!

 

Командорът:

                        По воин стар,

от чийто меч и днес трепери

Гренада, Кордоба — се мери

със арбалет един овчар?

Да, Флорес, свършва се света!

 

Флорес:

Какво ли любовта не прави!

 

Ортуньо:

Но той все пак ви жив остави,

длъжник сте му сега…

 

Командорът:

                                        Не ща

да бързам този път, Ортуньо.

А инак днес бих вдигнал меч

и бих изтребил в страшна сеч

до крак Фуенте Овехуна!

Ще чакам най-удобен час

и разумът ми дотогава

гнева добре ще обуздава.

Видя ли Паскуала?

 

Флорес:

                                Аз

от нея идвам. Просто срам:

решила да се жени, каза.

 

Командорът:

И тя ли дръзка се показа?

 

Флорес:

Не! Иска да ви прати там,

където всичко се заплаща.

 

Командорът:

Ами Олалия?

 

Флорес:

                        Бе с мен

Любезна.

 

Командорът:

                Аз съм възхитен!

И отговор какъв ми праща?

 

Флорес:

Че годеникът вдигал шум:

видял ме е един-два пъти

у нея и се е размътил

от ревност селския му ум.

Сега бил всеки ден у тях,

затуй, ако я посетите,

със вас да бъдат и слугите,

а после, каза тя със смях,

когато ревността му дива

премине, можете и сам!

 

Командорът:

Чудесно! Клетва ще ви дам:

това момиче си го бива!

Но селянинът докога ли

ще бди?

 

Флорес:

                Навярно бди и днес!

 

Командорът:

Ами Инес?

 

Флорес:

                        Коя?

 

Командорът:

                                Инес,

жената на Антон.

 

Флорес:

                                Ах, тя ли?

Със нея се разбрах веднага.

Бе много поласкана тя

и ласките на любовта

по всяко време ви предлага.

Готова е за леснина

да се яви при вас самичка.

 

Командорът:

Обичам лесната женичка,

обаче малко я ценя.

Което евтино се дава,

известно е, че кратко трай.

 

Флорес:

Освен това и всеки знай,

че любовта ни заслепява,

а щом жената съгласи се —

изчезва сляпата любов.

Според известен философ

тъй както формата таи се

в материя, така пък има

жени, които любовта

изпълва с чар и красота,

с материя и форма зрима.

 

Командорът:

Когато любовта е кратка,

гордеем се, че боят лют

е свършил с мигновен салют,

но таз победа не е сладка.

Защото леко се забравя

и най-прекрасната мечта,

когато ненадейно тя

в живота се осъществява.