Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (15)

Втора сцена

 

Леонело:

Тук ние май ще се окажем в сянка,

дърдорницата вече е заета…

 

Барилдо:

Но как се чувствувахте в Саламанка?

 

Леонело:

Бръснари готви университета,

а не юристи с мъдрост и осанка!

Такъв бил на студентите късмета.

 

Барилдо:

Добър студент от вас навярно стана.

 

Леонело:

Стремях се аз най-важното да схвана.

 

Барилдо:

И там ли книгите печатат вече?

И там ли всеки на мъдрец се прави?

 

Леонело:

Книгопечатането взе да пречи,

без собствен мозък хората остави,

защото напечатаните речи

объркват с изразите си мъгляви.

Виж книгите на лавицата… Чакат,

като че ти си спрямо тях глупакът.

Книгопечатането — то се знай —

е важно, нищо против нямам,

спасява мисълта човешка май,

на разума божествения пламък;

изобрети го Гутенберг от Майнц,

сега прославен и издялан в камък;

ала, уви, със словото печатно

мнозина мъдреци най-безвъзвратно

си губят лаврите; а има други —

печатат чужди труд под свое име

и си приписват чуждите заслуги;

пък глупостите си неизброими

печатат най-спокойно хора луди,

подписвайки врага си… И замине

такава книга по света безкраен,

черни човека, а пък той не знае!

 

Барилдо:

Аз мисля другояче, Леонело.

 

Леонело:

Дори профанът днес книжовник става!

 

Барилдо:

Книгопечатането е велико дело!

 

Леонело:

Но и без него пак се преживява…

Не виждам досега да е довело

нов Йероним и Августин!

 

Барилдо:

                                                Тогава

накрая ще ви кажа: без съмнение

обхват сте от лошо настроение!