Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (14)

Първа сцена

 

Естебан:

На бива от общинските хамбари

пшеницата да изгребем, защото

година с лош късмет ни се стовари,

боя се, че привършваме брашното.

Дано наистина не ни завари,

бедата неподготвени.

 

Първи съветник:

                                        Пред злото,

аз мисля, тия мерки са уместни.

 

Естебан:

И командорът нека се намеси!

А всички тези астролози нови

са нетърпими! Тайните свещени

уж ни разкриват с разни празнословия,

пък са невежи най-обикновени!

За тия самозвани богослови

уж бъдещите дни са изяснени,

но дума стане ли за днес — тогава

замлъкват и потаен вид си дават!

Нима те имат облаци в дома си

и знаят пътя на гърма небесен?

И откъде познават, щом се въси

небето, че ни носи скръб? Наесен,

когато сеем, със съвети къси

раздават ум и разум: тук овеси,

тук — тикви, тук — калеми за асмите,

а тикви, вярвайте, са те самите!

Предсказват още, че човек известен

сега умирал нейде в Трансилвания,

че виното ни в чаша ще се вмести,

че много бира ще сварят в Германия,

че идвал страшен студ не знам къде си,

че тигри ще се наплодят в Хиркания…

Но те си дрънкат, а пък все е тая —

декември на годината е краят…