Лопе де Вега
Фуенте Овехуна (10)

Девета сцена

 

Първи съветник:

Кралю прославен дон Фернандо,

небето божие ви прати

от Арагон при нас, в Кастилия,

за наше благо и спасение!

Представяме се най-смирено

от името на общината

във Сиудад Реал — пред вас

и вашата чутовна храброст —

и молим кралската ви помощ!

Ний смятаме най-висше щастие

да бъдем поданици ваши,

но лошата съдба успя

да ни отнеме тази чест!

Магистърът на Калатрава,

добре познатия на всички

не само с младата си възраст,

но и със своя войнствен дух —

Родриго Телиес Хирон,

желаейки да разшири

и славата си, и земите

на своя орден, безпощадно

с войска града ни обсади.

Опитахме се ние с храброст

на силата да устоим,

сражавахме се упорито

и кръв шуртеше на потоци

навред от мъртвите тела.

Градът бе взет… Но тая участ

не щеше да ни сполети,

ако не бе Фернандо Гомес!

Той даде помощ и съвет

на младия завоевател!…

Сега магистърът владее

града ни и — уви — противно

на нашите стремежи трябва

да станем негови васали,

освен ако със кралска воля

не сторите сега това,

което трябва да се стори!

 

Кралят:

Къде е дон Фернандо Гомес?

 

Първи съветник:

Навярно в своето градче

Фуенте Овехуна. Там

той има дом и там живее.

Известно е, че управлява

с небивал произвол и всява

сред поданиците си ужас!

От него всички се оплакват!

 

Кралят:

А имате ли предводител?

 

Втори съветник:

Не, нямаме, сеньор! Мъжете

от благороден произход,

които не умряха в боя,

или лежат със тежки рани,

или са във позорен плен.

 

Исабел:

Излишно е да губим време!

Веднага всичко да решим!

Ако бездействени стоим,

врагът предимството ще вземе!

Алфонсо във Естремадура

ако навлезе — през врати

отворени ще прелети

и зло към злото ще притуря.

 

Кралят:

Аз ви нареждам, дон Манрике,

тръгнете още този час,

оная самозвана власт

свалете с мечове и пики!

Вземете с вас и граф де Кабра

от Кордобския род, войник

прославен, знатен и велик,

с душа от храбрите по-храбра!

Щом вероломно ни напада

врагът, ще му дадем урок

със бой безмилостен, жесток!

 

Манрике:

Решението ви ме радва!

Ще сложа край на наглостта там,

ако не падна в боя сам!

 

Исабел:

Щом вие тръгвате, аз знам,

победа чака знамената!