Сидни Шелдън
Спомени от полунощ (28)

27. Глава

Поверителна информация

Запис на психоаналитичен сеанс с Катерин Дъглас

К: Вярваш ли в предчувствия, Алан?

А: За тях няма научни доказателства, но вярвам. Да не би да имаш някакви предчувствия?

К: Да. Не ме напуска усещането, че нещо ужасно ще се случи с мен.

А: Това да не е част от старите сънища?

К: Не. Нали ти казах, че господин Демирис изпрати няколко души от Атина.

А: Да.

К: Помоли ме да се грижа за тях, така че доста време прекарваме заедно.

А: Имаш чувството, че те заплашват с нещо?

К: Не, не точно заплашват. Трудно ми е да ти обясня. Не са направили нищо и в същото време непрестанно очаквам някаква неприятност. И то голяма.

А: Разкажи ми за тях.

К: Единият е французин, Ив Ренар. Развеждам го из музеите, но те изобщо не го интересуват. Иска да го придружа до Стоунхендж следващата събота. Джери Хейли е американец, не е неприятен, но в него има нещо странно. Третият е Дино Матуси. Уж е експерт от компанията на Демирис, а понякога задава такива въпроси, че да се чудиш. Покани ме на разходка с кола. Мислех да взема и Уим с мен но това е друг разговор.

А: Как е Уим?

К: Напоследък се държи странно.

А: В какъв смисъл?

К: Когато сутрин влизам в кантората, той е вече там и ме чака. Никога досега не го е правил. Щом ме види, на лицето му се изписва едва ли не яд. Странно, нали?

А: В този свят няма нищо странно, стига да откриеш ключа към загадките. Сънуваш ли още онези кошмари?

К: Сънувах Константин Демирис. Доста съм объркана.

А: И какво сънува?

К: Питах го защо е бил така внимателен към мен, защо ми даде работа, и ме настани в това жилище. Защо ми е подарил златната брошка.

А: И той какво ти каза?

К: Не си спомням. Но се събудих с вик.

Доктор Алан Хамилтън внимателно изучаваше записа, проследявайки незабележимите следи на подсъзнанието, в търсене на ключ към онова, което безпокоеше Катерин. Според него лошите й предчувствия се дължаха на факта, че тримата мъже бяха пристигнали от Атина, а Атина бе място, свързано с миналото й. Смути го най-вече историята с Уим. Дали Катерин не си въобразяваше? Или пък Уим бе започнал да се държи атипично. Имам час с него след няколко седмици. Дали да не го извикам по-рано?

Алан се замисли за Катерин.

За него бе правило да не се привързва към пациентите, но случаят с Катерин бе друг. Тя беше красива, уязвима и… Но какво правя аз? Нямам право да мисля за нея по този начин. Трябва да се съсредоточа върху нещо друго. Ала мислите му непрестанно се връщаха към Катерин.

 

 

Катерин непрекъснато мислеше за Алан. Не бъди такава глупачка, повтаряше си тя. Той е женен. Всички пациенти се привързват към психоаналитиците си. Вероятно ще трябва да намеря аналитик, който да ми помогне да се освободя от своя аналитик.

Щеше да се види с Алан след два дни. Дали да не отложа часа си преди да съм хлътнала съвсем?

Сутринта, преди да отиде при Алан, Катерин се облече много внимателно и отиде на козметик. Щом като няма да го виждам повече, нищо не пречи поне да съм хубава.

 

 

Щом прекрачи прага на кабинета, решителността й се стопи. Защо е толкова привлекателен? Как не можахме да се срещнем преди да се ожени? Защо не се запозна с мен, когато бях нормално, здраво човешко същество? Но от друга страна, ако бях здрава, нямаше да го срещна.

— Какво каза?

Катерин разбра, че е започнала да говори на глас. Време беше да му съобщи, че няма да идва повече. Тя си пое дълбоко въздух.

— Алан — изведнъж решителността я напусна. Тя погледна снимката на малката масичка. — Откога си женен?

— Женен ли? — проследи погледа й той. — О, това са сестра ми и нейният син!

Катерин усети как я залива вълна на щастие.

— Но това е чудесно! Искам да кажа такава хубава жена.

— Добре ли си, Катерин?

Кърк Ренолдс непрестанно й задаваше този въпрос. Тогава не се чувствах добре за разлика от сега.

— Да, разбира се — отговори тя. — Значи не си женен?

— Не.

А ще вечеряш ли с мен? Ще спиш ли с мен? Ще се ожениш ли за мен? Ако му зададеше всичките тези въпроси, той положително щеше да реши, че е луда. А може и да съм.

Той я наблюдаваше съсредоточено.

— Катерин, май трябва да прекратим сеансите. Днес ще бъде последният.

— Защо? — със свито сърце попита Катерин. — Да не би да направих нещо, което…

— Не… причината не е в теб. В професионални отношения като нашите, не е редно лекарят да се ангажира емоционално с пациента.

Тя го гледаше с грейнали очи.

— Да не искаш да кажеш, че си емоционално ангажиран с мен?

— Точно така, и затова смятам, че…

— Прав си — съгласи се Катерин. — Нека обсъдим това довечера.

 

 

Вечеряха в малък италиански ресторант в центъра на Сохо. Изобщо не усетиха вкуса на храната. Бяха изцяло погълнати един от друг.

— Не е честно, Алан — каза Катерин. — Ти знаеш всичко за мен. Разкажи ми нещо за себе си. Никога ли не си бил женен?

— Не, бил съм само сгоден.

— И какво стана?

— Беше през войната. Живеехме в малък апартамент. Работех в болницата и един ден, когато след дежурство се прибрах, от сградата нямаше и следа… — Катерин усети мъката в гласа му. — Нищо не беше останало.

Тя сложи ръка върху неговата.

— О, Алан.

— Много време ми трябваше, за да преодолея мъката. Оттогава не срещнах жена, за която да поискам да се оженя. — А очите му казваха оттогава досега.

Седяха в ресторанта четири часа, бъбриха за какво ли не — за театър, за медицина, за политика, но истинския разговор не проведоха. Напрежението растеше и двамата го усещаха.

Най-накрая Алан поде темата.

— Катерин, това, което тази сутрин ти казах за отношенията между лекар и пациент…

— Опиши ми жилището си.

 

 

Събличаха се едновременно и трескаво. Докато сваляше дрехите си, Катерин си мислеше за това колко по-различно се чувстваше с Кърк Ренолдс. Сега бе съвсем друго. Разликата е в това, че сега съм влюбена.

Тя лежеше в леглото и го чакаше, а когато той се наведе и я взе в прегръдките си, всичките й страхове, че няма да може никога да бъде с мъж, се изпариха. Ласките им бяха нежни, а после все по-жадни и по-страстни. Когато телата им се сляха, Катерин извика от искрена и дълбока радост. Отново съм аз, въздъхна тя. Благодаря ти!

Катерин държеше Алан здраво в прегръдките си, сякаш се боеше да не го изпусне.

Когато най-сетне усети, че е възвърнала способността си да говори, промълви:

— Знаете как да лекувате пациентите си, докторе.