Сидни Шелдън
Спомени от полунощ (27)

26. Глава

Задържам ви по обвинение в убийство на жена ви.

След това събитията започнаха да се развиват като на забавена филмова лента. Ваеха му всички данни, снеха отново отпечатъци от пръстите. Снимаха го и го настаниха в затворническа килия. Направо не му се вярваше, че дръзват да направят всичко това с него.

— Доведете ми Петрос Демонидис. Кажете му, че искам да го видя веднага.

— Господин Демонидис е освободен. Води се следствие.

Значи нямаше към кого да се обърне за помощ, Ще се измъкна от тази каша. Аз съм Константин Демирис.

Поиска да се срещне със специалния прокурор. След около час Делма пристигна в затвора.

— Искали сте да се срещнете с мен.

— Да. Разбрах, че сте установили часа на смъртта на моята жена — три часа.

— Точно така.

— В такъв случай, за да прекратите по-нататъшните издирвания, мога да докажа, че вчера по това време изобщо не съм бил край вилата.

— Можете ли да го докажете?

— Да, разбира се. Имам свидетел.

 

 

Седяха в кабинета на инспектора, когато Спирос Ламбру пристигна. Щом го зърна, Демирис възкликна радостно:

— Слава Богу, че си тук, Спирос. Тези идиоти мислят, че съм убил Мелина. Но ти знаеш, че това е невъзможно. Кажи им го.

— Какво да им кажа? — попита Спирос със свити вежди.

— Мелина е била убита вчера следобед в три часа. Ние двамата с теб бяхме в Акрокоринт. Не може да съм отишъл до вилата преди седем. Кажи им, че имахме уговорена среща.

Спирос го гледаше изненадан.

— Каква среща?

Кръвта се дръпна от лицето на Демирис.

— Нали… нали вчера имахме среща? В къщата в Акрокоринт.

— Нещо бъркаш, Коста. Вчера следобед бях сам. Това е истината.

Константин Демирис се вбеси.

— Не може да ми скроиш такъв номер! — скочи той и сграбчи Ламбру за реверите. — Кажи им истината.

Спирос Ламбру го блъсна.

— Истината е, че моята сестра е мъртва и ти си нейният убиец.

— Лъжец! — разкрещя се Демирис. — Лъжец! — Нахвърли се отново върху Ламбру и двама полицаи го хванаха, за да го задържат.

— Мръсник! Знаеш, че съм невинен!

— Това ще решат съдиите. Трябва да си намериш добър адвокат.

Имаше само един човек, който можеше да го спаси.

Наполеон Котас.